петък , 18 октомври 2019
Начало » Общество » Загубихме един от най-обичаните български актьори

Загубихме един от най-обичаните български актьори

Един от най-обичаните български актьори Георги Калоянчев е починал във вторник на 87-годишна възраст. Това съобщиха от Съюза на артистите в България, предаде БТА.

Най-близките и приятелите му, а често и обикновените хора, го наричаха Калата. Макар и да да е най-познат и популярен с комедийните си роли, той има в репертоара си невероятни драматични изпълнения като незабравимо остава превъплъщението му като Езоп в едноименната лента от 1971 г.

Актьорът през последните години се беше оттеглил от театралната сцена заради здравословни проблеми, но въпреки това бе чест гост на различни предавания.

С неговата кончена българският театър загуби още едно от емблематичните си лица от старата актьорска школа.

Роденият в Бургас на 13 януари 1925 г. Калоянчев се записва в бившото театрално училище в София в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са други емблеми на българския театър и кино – Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

Той е забелязан през 1951 година от руския режисьор Борис Бабочкин, който тогава работи върху постановки в Народния театър „Иван Вазов“. Бабочкин е впечатлен от участието му в “Буря” на Островски. Година по-късно Калоянчев завършва и става част от Народния театър.

Кинодебютът му е във филма „Утро над родината“ през 1951 г., където играе ролята на циганчето Сали – душата на компанията. Известно време след това обаче Калоянчев не получава роли и преминава от трупата на Народния театър в наскоро създадения Сатиричен театър.

На тази сцена именитият актьор прави големи роли в „Големанов“ на Ст. Л. Костов, „Сако от велур“ и „От другата страна“ на Станислав Стратиев, „Дървеница“ на Маяковски, „Ревизор“ от Гогол, „Неудържимият възход на Артуро Хи“ от Брехт, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев и др.

Пресъздава поредица от незабравими образи като щангиста в „Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспектора в “Инспекторът и нощта”, фокусник в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей” (1969), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990). Във филмовата си кариера има над 50 заглавия.

Най-незабравимият образ, в който се превъплъщава, обаче е на бай Ганьо във филма на Иван Ничев от 1990 г. “Бай Ганьо заминава за Европа”, който става един от най-гледаните филми през първата половина на 1990-те.

Специално за 60-годишнината му Георги Данаилов пише пиесата „Господин Балкански“, в която Калоянчев играе дълги години на сцената на Сатирата и самият той я определя като една от най-успешните си.

През 2003 г . написа автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“

Актьорът обясняваше, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание – да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите.

Според театралните критици Калоянчев притежава качеството да ориентира зрителя в същността на персонажа. Като негова сила е посочвана способността му да противопоставя, да интерпретира широка гама от емоционално-психологически състояния. Ценено бе умението му да се движи от добродушния хумор до сатиричното изобличение и гротеската.

Георги Калоянчев споделяше мисълта на Волтер, че „театърът е необходимото излишно нещо“, защото е особен вид изкуство – магия и за зрителя, и за актьора. Той се чувстваше удовлетворен напълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти.

Калоянчев смяташе, че по-успешни са били драматичните му роли, но е набеден за смешен актьор. Той обаче не се сърдеше за това, тъй като според него комичното се прави по-трудно от тъжното, а и „смехът е любовта към света“.

Автор: mediapool.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *