Начало » Актуално » Снежана Фурнаджиева: Пловдив е известен като град на художниците и не бих допуснала всичко това да бъде унищожено

Снежана Фурнаджиева: Пловдив е известен като град на художниците и не бих допуснала всичко това да бъде унищожено

За първи път в сто годишната история на Дружеството на пловдивските художници, председателското място се заема от жена и това е художничката Снежана Фурнаджиева.

Предишното ръководство подаде оставките си, поради наслагваните е с години проблеми, невъзможност да намери общ език с управата на Общината и след тежки битки с нея.

Само минути след избирането си, новият председател на Дружеството сподели пред репортер на old.europlovdiv.com приоритетите, по които ще работи.

 

Комисията по избара на навия управителен съвет на Дружеството на пловдивските художници

Първо искам да Ви честитя  председателското място, но ми се струва, че този пост в момента е по-скоро предизвикателство?

– Благодаря! Истината е, че всичко това ми дойде като „гръм от ясно небе”, но трябва да навляза максимално бързо в нещата. В момента постът на председател на Дружеството е наистина голямо предизвикателство, защото то се нуждае от спешни мерки за спасяване. Първата ни задача е да подготвим годишната си изложба и се радвам, че старото ръководство изрази желание ще продължава да помага. Следващият проблем, които трябва спешно да решаваме, е въпросът с галерията. При какви условия ще продължим да я стопанисваме тази огромна сграда, която много трудно се издържа. Въобще финансовите проблеми са много тежки и то не само при нас, а и при всички хора на културата. Защото всички ние сме поставени на колене, в последните години. Аз ще се опитам да направя всичко, което зависи от мен и да се срещна с всички хора, от които зависи съдбата на нашата организация. Искам да започнем да работим и по европейски и други проекти. Призовавам всички, които имат финансови възможности и отношение към изкуството и които биха могли да помагат, да ни съдействат. Желанието ми е Дружеството да укрепне и да си върне авторитета, защото не трябва да забравяме, че Пловдив е известен като град на художниците. Навсякъде в Европа, където съм ходила, всички знаеха за нашия прекрасен град и за неговите художници. Не бих допуснала всичко това да бъде унищожено. Очаквам съдействието и на колегите ми, и с Божията помощ да вървим напред.

– А очаквате ли помощ от Общината, защото проблемите на старото ръководство са произтичали от трудната координация с общинското ръководство и от невъзможността да намерят общ език?

– Аз се надавам най-сетне Общината да се сети за творците на този град. Убедена съм, че общинското ръководство е съставено от интелигентни хора, които ще докажат съпричастността си. Да допуснем, че трудностите досега са произтичали от това, че те са имали други приоритети, но много се надявам, че общината ще превърне културата в свой приоритет. Защото всичките ни беди, които в последно време се случват във всички сфери от живота ни, идват от принизяване на духовното.

Вихра Григорова показва резултатите от гласуването

Ресорният кмет, г-н Стоянов заяви, че е направил достатъчно за Дружеството и не смята, че трябва да имате приоритет пред другите организации. И ако искате по-добро финансиране, трябва да кандидатствате по различни програми, както всички.

– Аз не мисля, че ние някога сме били с приоритет пред когото и да било. Но съм сигурна, че едва ли има организации в сферата на културата, които са особено поощрени и доволни от това, което се случва, защото всички сме в едно и също окаяно състояние. Аз съм от по-старото поколение художници и мога само да си спомням за онези времена, когато културните институции се грижеха за нас, подкрепяха младите художници, предоставяха ателиета, откупуваха картини, и създаваха колекции. Това беше златния период за българските творци. Не, че очакваме точно това да се случва, но и не бих могла да кажа, че сега се прави кой знае какво в наша подкрепа.Не отричам, че и ние трябва да сме по-дейни, защото никой няма да ни предостави нещата „на тепсия”, но бихме искали да усетим малко повече внимание. Никой от сегашното общински ръководство не присъства на изложбите ни, на откриванията, на нашите празници. Поне два пъти в годината имаме общи изложби и не мисля, че е много трудно поне някой от кметовете да ни почетат с присъствието си и с няколко думи към нас да изразят своето добро отношение. Не искаме да се чувстваме като сираци, в този град, който непрекъснато твърди, че е достоен за Европейска столица на културата, а не подава ръка на своите творци.

– Последния ми въпрос е за галерията на ул. „Гладстон” 32. Г-н Стоянов твърди, че сградата, с решение на Общински съвет, Ви е предоставена за безвъзмездно ползване и откакто той е на ръководен пост в Общината, Дружеството не е плащало наем за нея. Така ли е?

– Истината е, че все още нямаме писмено разрешение на този въпрос. За да имаме сигурност, ние би трябвало да получим решението за безвъзмездно ползване като документ. С договорни отношения. За да не се получи нещо подобно, като с Къщата на художниците, която преди години е била предоставена за безвъзмездно ползване с подобен щедър жест, но след смяна на властта, изведнъж се оказва, че дължим огромни суми и трябваше да ни вземат Къщата. Ние не искаме отново да изпадаме в това състояние и смятаме, че грижата към изкуството, трябва да бъде като грижа към малко дете, защото творците имат нужда да чувстват подкрепата.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *