Начало » Актуално » Росен Карамфилов: „Единственото, което искам да кажа на баща си е, че го обичам“ (интервю)

Росен Карамфилов: „Единственото, което искам да кажа на баща си е, че го обичам“ (интервю)

Истината е , че заглавието е по идея на баща ми, който точно преди една година на рождения си ден дойде и ми каза, че е време да започна да пиша неговата биография. Но той искаше книгата да бъда озаглавена Коле-Не!“ С това признание Росен Карамфилов разкри пред микрофона на old.europlovdiv.com защо е  кръстил дебютния роман, посветен на баща му Кольо Карамфилов, „Колене“.

 

Написах тази книга с идеята да съхраня памет, защото това са неща, които сме преживели с него и емоции, които изпитах, когато го изгубих. Всичко, което не му бях казал приживе, го казах сега и вече съм спокоен, сподели развълнувано Росен Карамфилов, само минути, след премиерата на романа, която събра десетки почитатели в пловдивския клуб „Библиотеката“.

Бащами е тук някъде сред нас. Можете да бъдете сигурни в това. Макар, че в момента е горе и е влюбен в Amy Winehouse. Там са и другите– Кърт Кобейн, Морисън, Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях.

Тази книга е посветена на него, написана е поради него. Това е моята жестока синовна изповед. Моят силен, яростен вик! Защото, ако е имало момент, в който да съм се чувствал безпомощен, той не е бил поради моето заболяване, а когато баща ми премина в друго измерение и напусна този свят. Тогава нещо в мен се счупи и си казах, че единственият начин да се излекувам от болката, е да напиша роман“, каза Росен Карамфилов.

„Колене“ е една книга нагнетена от емоции. Една синовна изповед, която не е спестила нито хубавите мигове, нито проблемите в общуването между двамата. Изключително интимна, книгата разкрива пред читатели различни картини от живота на двамата. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят – светът, в който оцеляването е въпрос на смелост.

Росен Карамфилов нито за миг не иска да подражава на баща си или пък да направи пиеса от романа, макар че е написан доста драматургично. Той просто иска да каже истината, за да се успокои и да продължи напред. Роската не пропусна и да изрази огромната си благодарност за емоционалното си оцеляване и подкрепа през тази една година на любимата си жена, приятелката Йо, която неотлъчно се грижи за него.

Цялото интервю с Росен Карамфилов можете да чуете в прикачения файл:

 

Публикуваме и кратък откъс от романа „Колене“ на Росен Карамфилов.

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ”

Мъж и момче. Намират се в затворена галерия. По тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи “Something I can never have” на Nine Inch Nails. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветия за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.

Как си, сине?” – отронва той в ухото му.

Липсваш ми.”

След тези думи момчето внимателно изважда метална запалка от джоба на дънките си и заема една от цигарите на мъжа. Камъчето, което би следвало да произведе искра, заяжда. Тогава мъжът взема кибрит от бара встрани и смело драсва една клечка. Пламъкът запалва цигарата. Сетне мъжът изгасва горящата клечка с уста. Момчето гледа с възхищение.

Как го правиш?” – пита то.

Много е лесно“ – отвръща мъжът и повтаря действието.

Не боли ли?”

Смелостта боли, ангел мой.”

Пауза. Дим.

Кога ще се върнеш?”

Пръстите на мъжа шумно изпукват. Тогава той опира чело о челото на своето отражение. Известно време запазва мълчание, след което изрича:

Аз никога не съм си тръгвал.”

Тази реплика осмисля остатъка от историята.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *