Начало » Актуално » Психоанализ на една картина

Психоанализ на една картина

На двадесет квадратни метра площ, шест картини изпълват помещението с ураган от емоции под името „Отвъд сивото“.

Художникът е Константин Константинов – широката усмивка и искрящият поглед, показват душевност, в която сивото отсъства.

Галерията е „Пиронеса“, и тя като твореца – млада и смела.

Публиката – като твореца и галерията – шарена, шумна, търсеща, отворена към новото. Може никой да не си отиде с картина в ръка, но всеки ще си тръгне с емоция в душата, защото тук – в това малко пространство няма криза на духа и материята, няма агресия, няма негативизъм и страх от бъдещето. Тук всеки е свободен да бъде такъв какъвто е, защото това е еманацията на на платната от стените – свобода!

Това е и дълбокото послание на изкуството – да бъдеш свободен да изразяваш себе си по начина, по който го усещаш.
Огромното платно, заемащо цялата стена срещу мен, приковава погледа ми, а заглавието задава въпроса: „Кой скри слънцето?“. До мен, моя позната също пита полушепнейки: “Но защо тази картина е наопаки?“ – Не знам, не се замислям, гледам картината и се потапям в усещанията си. Изкуството не се мисли, то не е част от нашето рацио, при него причинно-следствената връзка на логиката не важи, то е ирационално и алогично, точно каквито са емоциите ни. Изкуството се разбира чрез преживяване. Преживяването става чрез наблюдение. Гледам дълго картината и усещам: да – наопаки, наопаки е точната дума! Наопаки, всичко става наопаки, когато слънцето в душите ни се скрие, всичко става наопаки! Объркваме се, изгубваме се в себе си и тогава идва сивотата: черна сивота, дълбока черна сивота, точно като от картината – обгръща те, превзема те, оставя те без сили. Картината срещу мен безмълвно крещи, точно както крещи наранената душа, обхваната от тъмнота. Художникът беше уловил онова, което ние не искаме да видим – какво става с нас, когато позволим на слънцето в душите ни да се скрие.

Психоанализата цели същото – да достигнем до неосъзнати прозрение за себе си, да видим тъмните кътчета на душата си, за да можем да ги преодолеем. Психоанализата е дълга и тежка психотерапия, ровеща във времето и в спомените, отвъд здравия разум, морала и логиката. Понякога думите не идват…, както тук – пред тази картина – те са излишни. Обясненията са излишна. Важни са усещанията, носещи прозрение.
Само една картина, а толкова много послания… Само една картина , а толкова много свършена работа, често равняваща се на години психоанализа.

Събка Дякова-Чехович,
психолог, писател, автор на книгата „Фитнес за женската душа“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *