понеделник , 14 октомври 2019
Начало » Актуално » Прохлада и незабравими гледки само на половин час от Пловдив

Прохлада и незабравими гледки само на половин час от Пловдив

През най-отпускарския месец август, продължавам поредицата от пътеписи, за места, които ми се отдаде да посетя това лято.

След красотите на южното Черноморие, искам да разкажа за една съвсем близка до Пловдив дестинация, която обаче ми достави невероятно удоволствие.

Става дума за намиращата се само на по-малко от тридесетина километра от Пловдив местност Бяла Черква и близкия манастир „Св. св. Петър и Павел”.

Повечето пловдивчани, които обичат да прекарват почивните си дни сред красотите на Родопите, посещават основно популярната Хижа Здравец или Копривките, но ако и вие сте от тези туристи, които искат да се полюбуват на великолепни гледки и величествени гори, непременно пропътувайте още десетина километра и посетете Бяла Черква.

Вярно е, че тук няма лукс и петзвездни хотели, а атмосферата на изоставените стари вили, като с машина на времето ни препраща в соц-реалностите, но пък всичко това носи своето невероятно очарование и своеобразна красота.

За наша огромна изненада, след тридесетградусовите жеги в Пловдив, тук ни посреща температура от 18 градуса! В „центъра” на летовището се „кипри” старата хижа „ Бяла Черква”, която явно съвсем скоро е реновирана и на външен вид изглежда доста прилично. Но хубавото явно стига само до тук. Оказва се, че на вратата на хижата стои табела с надпис който гласи „ Тук не е нито хотел, нито частна квартира”, а съседната табела, на която е изобразено свирепо кучe пише „Тук охранявам аз” и безпарднонно предупреждава да не се доближавате твърде близо до сградата, която иначе би трябвало да ви приюти за нощувка.

Оказва се, че стопани на бившата хижа „ Бяла Черква” е семейна двойка, на която общата възраст надхвърля 160 години! Дядото, който е почти глух, се опитва да „върти” това, което вероятно се води „столова”. Оказва се, че в заведението времето също е спряло, защото на витрината се мъдри един вид бира (и то от незнайна марка), едно безалкохолно и айран. Дядото първоначално се опитва да ни отпрати, когато питаме за нещо за хапване с думите ”това да не ви е ресторант”, но после изведнъж се смилява и решава, че може да ни предложи „горска супа”, боб чорба или скара. Решаваме да опитаме нещото, наречено „горска супа”. Оказа се, че това е чорба от спанак, ориз и извара, но пък за наша радост скарата ставаше за ядене. И макар, че хигиената, менюто и обслужването ни върнаха в осемдесетте години на миналия век, цените си бяха съвсем днешни и дори с малко превъзхождаха тези на „Хижа Здравец”. Поради тази причина, си обещахме, следващия път да дойдем подготвени с всичко необходимо за частно барбекю сред боровата гора.

След като подкрепихме криво-ляво силите си, продължихме с разходка до разположения на най-висока надморска височина (1650 м.) манастир у нас. Белочерковският манастир „ Св. Св. Петър и Павел” е построен само няколко месеца след построяваното на Бачковския манастир, през 1083г. Тогава той е носел името на лечителите „ Св. Св. Козма и Дамян”. Разрушен е през 17 в., по време на помохамеданчването на чепинските българи. Манастирската църква възкръсва едва през 1815 г., а през 1883г. е възстановен и манастирът с новото име „Св. св. Петър и Павел“. Църквата е построена върху основите на стария храм, чиято олтарна ниша все още се вижда от източната страна на църквата. Тя е без купол, с една олтарна и две странични ниши, наречени певници – в тях заставали монасите при църковни песнопения. Църквата е изписана отвътре между 1979-1981 г. по повод 1300 години от основаването на българската държава и в нея се намира известната икона на „ Св. Никола”, изографисана от неизвестен майстор. Храмът е изцяло от бял ломен камък, давайки и името на околната местност – Бяла черква. Днес Белочерковският манастир е действащ и в момента тече усилен ремонт и изграждане на жилищни сгради в двора на манастира. Те вероятно ще послужат за живеене на служителите на манастира, както и за желаещи да пренощуват в обителта. От старите сгради е запазена единствено църквата.

След като разгледахме църквичката и запалихме свещичка за здраве, продължихме с разходката из планината. Пътеката се провира покрай красиви в миналото, но стари и изоставени вече вили, които навяват само тъга и носталгия към онези времена, в които вероятно са били пълни с шумни компании и огласяни от детски викове.

Известно е, че Бяла черква е бил известен курорт в миналото, чиято история се оказва доста интересна. Първите вили се строят скоро след възстановяването на манастира , по инициатива на първия български кмет в Станимака – Павел Костов. Не е случаен и изборът на името „Св. Св. Петър и Павел“, защото Павел Костов дарява част от бащината си гора за прокарване на път до манастира,организира строежа и откриването му, на което присъстват духовни лица и Захари Стоянов, д-р Стоян Данев, Димитър Тончев и други известни личности. Вили си построяват видни пловдивски граждани-Обрейкови, Пееви, Андонови, Божкови, Райчеви и др. Говори се, че първата вила тук е на д-р Димо Койбашиев, който е основал военната болница в Пловдив и е бил главен лекар на Втора армия по време на Балканската война и заедно с генерал Иванов са превзели Одрин. Веднага след нея, тук си построява вила и генерал Иванов,  а после и други видни фамилии от Пловдив и Асеновград. Руската вила „ТЕРЯМОК“ известно време е собственост на адмирал Вариклечков, който я купува за жена си – графиня Уварова, а по-късно става притежание на фамиля Райчеви от Асеновград.

В момента само тук-там има някой по-нови вили, които предлагат подслон за туристите, които биха искали да преспят тук. Току до самия лифт е една от вилите, които видимо са в отлично състояние, но тя за жалост предлага подслон само на членовете на адвокатската колегия.

 

В съседство е много стара, но невероятно красива изоставена къща, от чиято тераса се открива невероятна гледка към цялата планина. Панорамата е възхитителна, а при ясно време, в далечината се виждат селата Косово и Хвойна, както и връх Снежанка.

Тук гората предлага и много други удоволствия, като бране на горски ягоди, малини, гъби и билки.

 

Ако не ви се ходи пеш, можете да направите чудесна разходка на кон, който заедно с опитен водач, бихте могли да наемете от близката конна база „ Стела”. Наемът за това удоволствие ще ви струва 20 лв. през делничен ден и 25 лв. през уикенда, но вероятно преживяването си струва. Тук се организират и преходи с АТВ. С това високопроходимо превозно средство ще можете спокойно да превземате баирите.

А ние продължаваме пеша.

След като се любувахме със затаен дъх на великолепните панорами и направихме множество снимки за спомен, продължихме по обиколен маршрут в района. От западната страна на хижата е разположен нещо като бивак, в който хората, които могат да си го позволят, прекарват и трите летни месеца. Тук са разпънати палатки, които са снабдени с почти всички удобства на „къмпингарския” живот. Обитателите им през целия ден обикалят околностите за да събират гъби и билки, а вечер приготвят невероятно вкусни сладка от горски ягоди и малини.

В центъра на местността, тече голяма чешма с бистра и студена планинска вода. Тук доста хора от Пловдив идват с туби и шишета, за да си наливат от кристално чистата родопска вода.

На „ паркинга” до чешмата, своите импровизирани сергии са опънали различни търговци. Тук можете са си купите основно екологични продукти – овчи кашкавал, сирене и мляко, мед от бял трън, сушени билки и сладка от горски плодове.

След като и ние напълнихме чантите си с „еко продукти”, поехме обратно пътя към горещия град, с пожеланието следващия път да си подарим поне един цял уикенд сред уникалната красота в района на Бяла Черква.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *