вторник , 22 октомври 2019
Начало » Женски Работи » ПРИ ПСИХОЛОГА

ПРИ ПСИХОЛОГА

Сеанс първи – Мода на депресия

„В депресия съм…“ е израз, който често чувам от клиентите при първата ни среща в кабинета ми. И най-често, в края на сеанса се оказва, че не е така.

Според моето око на психолог, самодиагнозата „в депресия съм“ достига до масови размери, сякаш има някаква негласна мода на това. Да бъдеш стресиран, а после депресиран се е превърнало едва ли не норма за живота на съвременния градски човек. Съдейки по неумолимата статистика, това явно е доста добре за фармацевтичната промишленост: продажбата на антидепресанти от 2008г. е нараснала с цели 25% и продължава да расте! Ще припомня, че тази година се свързва с началото на финансовата криза, но тя ли е виновна за това масово явление? А дали тези цифри ще спаднат след преминаването на тази буря? Съмнявам се. Нещо повече – убедена съм че, продажбите в този сектор ще продължават да растат. Ще доуточня – аз не съм против антидепресантите като лечебно средство, но съм против масовото им вкарване в ежедневието ни, като единствен начин за преодоляване на вътрешните ни конфликти в кризисни моменти. Причините за това са много и опират най-вече до финансови печалби за някого, но не по тази обширна и болезнена тема ще пиша сега.

Темата е за депресията, която си докарваме чрез самовнушение.

В живота на всеки един от нас, изначално е предписана порция страдание, това е факт. Пръв Зигмунд Фройд формулира идеята за присъщата на всички ни базисна тревожност , доразвита от плеяда психолози след него. Така е – без него не може – то, страданието – физическо и психическо е съпътстваща част от нашия растеж. Страхове, несигурност, вина, апатия, гняв, ревност, тъга, зависимост от хора или вещества са емоции, които фигурират в биографиите на всеки от нас. През различни етапи от живота си и при различни обстоятелства изпадаме в така нареченото емоционално дъно. Парадокс е, че точно тези състояния отбягваме и най-не искаме, но точно те дават тласък на личностното ни развитие, или както Фридрих Ницше прекрасно го е формулирал: „Всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни“. Каквото и да правим не можем да подминем трудните етапи в живота си. Децата ни – също, колкото и да се стараем да им е по-леко.

Ключов е въпросът: как преминаваме през тези кризисни периоди?

Това, че преживяваме труден етап не означава, че сме в депресия. Лошо настроение, апатия, негативни мисли, умора и спадане на жизнения тонус са едни от симптомите на диагнозата депресия, но са и нормални преживявания при тежки житейски ситуации.

Много е лесно обаче, а и средата доста ни помага в това, да си внушим депресия и за дълго да останем в тази позиция, идеално вписвайки в общия негативен психологически климат. Ето как се получава на практика: ако на въпроса: „Как си?“ отговора е „Чудесно!“, то този отговор не се приема за истински и не предразполага към по-нататъшен разговор. Става безинтересен, а човекът със статус „чудесното“ изглежда нереален, надут и неосъзнато -застрашителен в своето благополучие. Различно изглеждат нещата с отговора: „Ох, налегнала ме е една депресия …“. Той дава благодатна почва за взаимно навиване на пружината „стрес, депресия, зле съм“. Диагнозата вече е самопоставена, остава само да се отиде в нечии кабинет, за да бъде потвърдена. Зависи от кабинета и специалиста. От кабинет на психиатър се излиза с рецепта за антидепресанти, от кабинет на психолога – със замисляне, или поне това се очаква и от двете посещения. Когато сам си си внушил депресия, не е много трудно да попаднеш на специалист, който ще я приеме за факт. За съжаление.

Всяка наша стъпка е въпрос на избор и решения, дори това дали да бъдем или не депресирани. Депресията се превръща в приемливо извинение за всичките ни неудачи, неуспехи и пречка да погледнем на тях като на ключови моменти от нашето израстване. Стоварваме всичко върху нея – тя, тя тя е виновна за всичко!Не прекалявам ли, не съм ли крайна? Дори и да е така, то последствията от моето прекаляване, са несравними с последиците от прекаляването на модата „в депресия съм“. Наскоро чух шест годишна сладурана да казва, че е в „предучилищна депресия“. Каза го съвсем сериозно и още преди да успея да се усмихна психотерапевтично, майка и още по-сериозно добави, че и тя преживява същата депресия „по майчински“. Ето за това говоря – за масовизацията на понятието депресия, което неминуемо ни прави депресивни. А поводи можем да намерим винаги. Ето един, съвсем актуален: идва есен, денят става все по-кратък, мрачен и студен а сметките за ток – всепо-смазващи… идеален фон за депресия, нали?

Автор: Събка ДЯКОВА-ЧЕХОВИЧ,

Психолог, писател, автор на книгата „Фитнес за женската душа“

www.harmonia-center.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *