понеделник , 16 септември 2019
Начало » Без категория » Престъпници – или що е то определение за работниците в Центъра за градска мобилност

Престъпници – или що е то определение за работниците в Центъра за градска мобилност

Автор: Димитрина Пандурова

Престъпление ли е да държиш 2 часа дете на 1 година и 3 месеца на  35 градуса жега – без вода, без храна и изнервено, защото му се спи?

То тогава работещите в Център за градска мобилност са престъпници!

До това обосновано предположение стигнах след днешната ми „среща” с въпросната служба!

 

Ще ви разкажа един сюжет от българската действителност с днешна дата!

Бях със сина ми – трябваше да отидем до джи-пито. Паркирах там, където паркирам обикновено – в Лозенец, в една от пряките на Крум Попов. Свършихме работа и се върнахме. За нещастие – автомобилът ни (30 годишен някъде), барабар с детското кошче вътре, липсваше. Очевидно не е дело на местните автодмажбази, защото… надали някой би се качил в тази кола. А ние сме с нея, защото само преди две седмици претърпяхме със семейството ми тежък пътен инцидент в Родопите, при който оказа се, че мъжът ми е виновен (има съставен акт и е без контролен талон)…, защото сме живи! Ама че там няма мантинела, а завоите са по-ужасни дори и от старопланинските пътища… това е тема на друг разговор! (От колата нищо не става…, но майната им на ламарините!)

Думата е за днешния случай!

Знак, че към паркирала на ЗАБРАНЕНО място или пък синя или друга зона, нямаше! Около мен – на тротоара, до тротоара, в дясно от мен… и къде ли не имаше множество паркирали коли! Сигурна съм, че и сега е така, освен онези, които вече са пострадали! Обадих се на някакъв телефон, посочен на табела на съседната улица. Оттам ми казаха къде се намира колата. И започна моята драма. В 12.20 на обед – с бебе на 1 година и 3 месеца, в 35 градусова жега, с количка, трябваше да прекося над 4 км. за да стигна до паркинга на театър София – там, където задигат колите на „нарушителите”. Намерих начин да стигна до там. Оказа се, че и това място е барикадирано като НС със специални ограждания и един жалък човечец зорко следи да не би някой да се вмъкне – незаконно, сигурно.

Опашка!

Поисках да знам защо ми е вдигнат автомобила при положение, че няма знак. Беше ми казано, че съм спряла не където трябва. Ама кой го е установил това? Как го е разбрал… това са подробности? Колата била на повече от 5 метра от тротоара. И кой разбра и как премери? При какви свидетели? Защото – аз наистина си нося рулетка и съм готова да споря! Само че… няма с кого! Колата е вдигната, аз не съм била там, няма и мои свидетели, които да го потвърдят или отрекат. Имаме думата на онези от репатриращия автомобил. Да, само че явно те са тръгнали „на лов” в името на хазната. Няма лошо, но хайде да не е на всяка цена!

И така драмата продължи! Някакво лице ми съобщи, че това е положението и че трябва да платя 66 лв., за да си получи автомобила. В себе си имах точно 8.40 и нито стотинка повече, въпреки че „голямото” майчинство от цели 310 лв. съм го взела само преди 7 дни. Не ме питайте къде са тези пари! Настоях да повикат шефа им, защото синът ми вече беше много гладен и нервен. След кратък разговор ми се отговори, че нямало с какво да дойде. Попитах – какво следва – пари нямам, какво става с колата? Отговориха ми, че това е положението – след като съм нарушител, ще си търпя санкцията. През това време свърши и водата на детето, то започна да мрънка и плаче…, но това не беше в състояние да впечатли никого, защото майката на детето е нарушител – да се спасява! Какво ги интерисува тя! Нищо, че на нейно място може да бъде тяхната майка, жена, баба – тяхното дете или внук… не! Те са сложени там да прибират пари и да казват какъв сте или не сте! Настоях отново да извикат шефа им. През това време стана разправия между подобни нарушители като мен и служителите зад гишето и чух само единият от тях да казва – да се сърдели на мен, защото… с моите глупости съм създала хаос и съм изнервила „опашката”! Дребнаво е…, не си струва!

Най-после – беше вече 13.30, оказа се, че шефът е намерил кола и е решил да ме „навести”. Какво ли обаче съм очаквала… какъв да бъде шефът на този фирма. Опитах се да поговоря и с него – все едно пред мен имаше дърво! Не – скала! Нарушителят си е нарушител, бил той и майка с дете на година и 3 месеца, което беше плувнало в пот, гладно, жадно, нервно,… защото му е нарушен режимът… и прочие! Детето вече пищеше и беше много, ама много нервно! Аз също! През това време никой дори не предложи да влезем и да седнем с детето на сянка – бяхме държани вън, прави на слънце… и… течение (следствие, на което синът ми е със запушен нос и едва диша) Нямаше никакъв шанс да си тръгна… без да платя… с жалкия ми опечен на слънцето автомобил. Обаче се появи опровежерние на това, че живеем в България!

Когато вече бях на ръба на силите си – също изнервена след като бях прекарала над 4 часа по жегите и слънцето, изморена… се появи един човек – мъж! Извади 100 лв. и каза – „Ето, вземете – платете си глобата, не мога повече да гледам това издевателство над детето! Аз съм преди всичко човек!”

Разплаках се… беше и трогателно…, и обидно… и жалко!

Не винаги доходът ми е бил 310 лв., защото все пак съм журналист! И обещавам – ще се боря със зъби и нокти с истинските нарушители! Ще се боря със зъби и нокти с чиновниците! И ще правя невъзможното да показвам истинските човеци в тази държава!

Като този мъж, който после се качи на своя луксозен автомобил и потегли, той наистина е човек! Отказа да ми даде негови координати, за да му върна парите… някой ден – в началото на следващия месец, когато ще получа голямото майчинство – от 310 лв.!

На тръгване разбрах, че шефът на паркинга… или на звеното, все тая – Евгени Стойнев му е името, щял да спи спокойно! Нямал нито угризения, нито притеснения, че се е случило нещо нередно! Да! Има право – аз съм нарушителка, а той не е виновен, че отне 6 кутии и половина мляко на сина ми…

На „опашката” за чакане (почти 2 часа прекарах на това място), предеи да дойде шефът и да ми напишат акта… чух, че са вдигнали колата на инвалид. Да, на инвалид! Бил спрял на персонално инвалидно място! И това ако не е безумие!!!

Бяха вдигнали колата и на друг господин, спрял близо до мен, оказа се, който също е бил при доктор.

След този случай се замислих как депутати, общински съветници и някакви си други знайни и незнайни люде паркират, спират и правят каквото си искат, защото са със специален режим Всъщност защо им е той? Някой може ли да ми даде смислено обосновано предположение? Депутатът е с личен шофьор – т.е. – колата винаги може да бъде преместена. Ако случайно паркират, нека си плащат като всички останали, защото тяхната заплата надхвърля 2000 лв.

Убедена съм обаче, че трябва да има специални правила за паркиране за майките с малки деца. И ще се аргументирам защо. Всяка майка, особено онези, които отглеждат сами децата си, им се налага да ходят навсякъде с малчуганите, знаят какво е… да шофираш, детето ти да се разплаче, да си на светофар, то да пищи… колко пъти съм изпадала в ситуация на какви ли не нарушения, защото синът ми се засинява от рев и не може да си поеме въздух… или… не дай боже му стане нещо лошо – на него, на вас – като шофьор. Спирате… и хоп – колата я няма! Това ли сме истинските нарушители?

Смятам, че е крайно време майките да спрат да се третират като врагове и като нарушители! Да можеш да спреш, защото детето е гладно, пишка му се, станало му е лошо, има нужда от нещо… или просто си го завел на лекар…

Ето това е държавата, в която живеем. Вие си я познавате, знам! Но сигурно не сте се сблъсквали с подобна ситуация.

Ако ви се случи – ето и законовият „трик” да излезете от нея! Където и да паркирате сложете просто триъгълника на задното си стъкло – гарантирано е, че никой няма да ви вдигне колата, независимо дали сте си платил! Това не е от мен – указано е в закона! Защо не го приложим всички и тогава София ще остане без нарушители! Те го заслужават!

 

Един коментар

  1. Максим Бурдин

    Напълно заставам зад написаното.Майките,поне докато децата им са малки,трябва да имат привилегии,които всъщност за потърпевшите са облекчения.А и щом броя на живеещите в тази държава непрекъснато намалява…Ясно майките в България трябва да имат статут на Червения кръст.Не знаех,че сте в София,но ако минавате из центъра й,зад централна баня,по пътя на трамвая,след разкопките,на същия тротоар,в сградата (след магазин ШИК ШИК),но преди Търговско Промишлената Палата има магазинче за сандвичи,в което продава едно мноого усмихнато девойче(като Вас).Там ще Ви предложат приятна изненада.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *