събота , 19 октомври 2019
Начало » Актуално » Покрай бледите щрихи на една надежда

Покрай бледите щрихи на една надежда

А сега накъде?

Отиде ли си вярата от българина?

Докога ще се въртим в един и същ порочен кръг?

Повтарящият се сценарий  в бедната ни Българска държава  втръсна на мнозина и затова те отдавна я напуснаха. Вечно чакаме някой да дойде и да ни избави от мъките, докато си повтаряме рефрена: „Всички са маскари!”. Помежду си, в градинката пред блока или в кафето, обсъждаме как политиците ограбват и рушат държавата ни, за да могат да осигурят сметките си в чужбина и за да изпратят децата си да се образоват там. Кои са тези политици, защо говорим за тях като за някакви далечни и страшни митологични  същества?Нима не са ни омръзнали лицата и думите им? Защо цял живот си разказваме една и съща приказка?! В нея  има една ненаситна ламя, която спира кладенците по нашите земи. Но тази ламя не се крие в горите пусти, ами си седи все същата и  все там в Народното събрание. И когато й отсичаме едната глава, както преди двайсет и три години, то другите остават, а те- напълно същите глави… Питам се кога ли ще отидем да отсечем всичките глави на ламята и да я убием накрая? Имало едно време… и пак ги има- същите  политически лица, които отвреме-навреме си подменят маските, докато си подхвърлят златната ябълка.

Митологемите се подхранват от страховете ни. Българинът е обезверен, сякаш още  вцепенен от ужаса на робството и националните катастрофи. Но той трябва да дръзне да поиска щастието си,  да го заслужи и после защитава. За това се иска смелост,  необходима е осъзната съпротива срещу вцепенението и  най-вече- единност. Не бива да ограничаваме щастието и отговорността си! Наскоро, след началото на вълненията по улиците, започна да ме човърка един разговор между две жени на средна възраст, на който станах слушателка в автобуса на градския транспорт. Едната обясняваше на другата как няма да излезе да протестира, защото България принадлежи на младите и те са тези, които трябва да се изправят на протестите. Неминуемо една аналогия се прокрадна в съзнанието ми. Спомних си надписа на плакат, който видях в репортаж за движението „Окупирай Уолстрийт . Той гласеше: „Моето поколение е отговорно за създаването на „корпоративните чудовища”! Сега е времето това поколение да помогне да се защитим от тях!”.На нас българите ни е необходимо  да разберем, че отговорността лежи върху всички ни и че няма кой друг да ни помогне, ако не го сторим сами!

 

Автор: Величка КИНДЕКОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *