Начало » Актуално » Нека градим мостове, а не да ги разрушаваме!

Нека градим мостове, а не да ги разрушаваме!

Общественото обсъждане за съдбата Небет тепе и проекта на арх. Фърков, предвиждащ изграждането на осем метров архитектурен атракцион върху историческото сърце на града, показа на градската управа, че пловдивчани вече не могат, а и не искат да търпят безцеремонните своеволия и посегателства върху културно-историческото наследство на града, независимо от коя политическа сила идват.
Едва ли начинът да се представим достойно като културна столица на Европа през 2019г., е като пресечем историческите си корени и изгубим културната си идентичност с презумпцията, че това носи „добавена стойност за града“. Това е обяснението, което звучи като някаква мантра и с което оправдават всичките си действия градските управници.
Дискусията за Небет тепе ме накара да припомня за още няколко недомислия, станали през последните години, от които вероятно идните поколения ще се срамуват.
Истина е, че човешката памет е къса и както се казва в типичната за нашите ширини поговорка „всяко чудо за три дни“. Но всепак, нека споенем някой от „акциите“ на сегашните управници:
Първата сериозна „работа“ на настоящия кмет, г-н Тотев, при стъпването му в длъжност, беше да премахне „Бика“ на скулптора Николай Савов пред общината. И макар, че пластиката олицетворяваше духа на Европа, това не попречи на кмета да го прати на бунището. В общественото пространство остана да витае мнението, че причина за демонтирането е, че Савов беше сред толерираните от предишния градоначалник скулптори. Същата съдба сполетя и така нареченото „Ренде“. Водната пластика, която всъщност се нарича „Флейтата на Орфей“, беше премахната с обяснението, че „пръска“ минувачите по главната. Едва ли сме забравили и какво се случи с паметника на „Филип Македонски“, който за щастие беше само „преместен“ на по-незабележимо място. Какво да говорим за унищожения безвъзвратно стенопис на Йоан Левиев, красящ стената на Синдикалният дом, който след този вандалски акт, по ирония на съдбата беше наречен Дом на културата? По същото време, съвсем тихомълком беше премахната уникална мозайка с каменна пластика, заемаща площ от 60 кв. м., дело на Станимир Видев, на източната стена на бившия „Център за квалификация на кадри в строителството”, а сега хотел „Империал“, собственост на кмета Иван Тотев. Тези които помнят творбата знаят, че композицията нямаше нищо общо със соц-реализма, а представляваше абстрактна творба с гълъби и часовник, символ на отминаващото време. За жалост, тази монументална творба беше безвъзвратно „премазана” от новото крило на хотелската фасада. Не са останали дори снимки, които да запазят спомена за нея.
Спомняме си и за битка между администрацията на Община Пловдив и скулптора Цвятко Сиромашки, който създаде монумента на Борис Христов. Тогава кметът Тотев демонстративно не пожела да присъства на откриването, макар че средствата за творбата бяха събрани само от спонсори, без каквато и да било подкрепа от страна на общината.
Сред последните „изяви“ на управляващите бъдещата културна столица на Европа, са демонтирането на арката на създателя на наградата „Пловдив“ Димчо Павлов, която пречела на алеите в Цар Симеоновата градина, и на статуята на Деметра, която уж отивала за реставрация. Остава надеждата, че и нея няма да я сполети съдбата на другите паметници на културата и няма да бъде заменена с нейно копие, изработено в Китай!
Вероятно някой ще каже, че през последните години все пак се е направило нещо в посока на опазването на историческото наследство, като например реставрацията на Римския стадион или проекта за обновявана на квартал „Капана“. Това е така. Римският стадион се сдоби с лъскави алуминиеви прапети и асансьор за инвалиди, но се раздели с някой от античните мраморни артефакти и украси, като фриза с глава на бик, който след ремонта изчезна от мястото си. В „Капана“ пък гранитните павета, които на практика са вечни, бяха заменени с изкуствен паваж, наподобяващ повече на бетонови блокчета. За „облагородяването“ на Цар Симеоновата градина дори няма нужда да се говори.
Уличните музиканти също не бяха пожалени от „модерните“ идеи на градската управа. Последната интересна „хрумка“ на общинарите, която според тях ще доближи градът ни до най-цивилизованите и културни столици в Европа е идеята те да могат да свирят и пеят на главната, само ако имат диплома за завършено музикално образование!?!
Любопитно е, кой определя дали едно произведение има художествена стойност или не? Има ли комисия от експерти, която да дават своето професионално становище, преди да бъде премахнато произведение на изкуството, присъствало с години в градската среда. Питам се докога управниците ще пристъпват към унищожаване на неща, били някакъв символ и заменянето им с бутафорни и с псевдо естетически качества обекти? Чудя се до кога ще се маргинализира изкуството в нашия град, маскирайки това с оправданието, че всичко се прави в името на Европейска столица на културата.
Тъжно е, че всеки момент ще се реализира проект, който предвижда да се отнеме залата за постоянни изложи на Дружеството на пловдивските художници, че се спря финансирането на първия живописен пленер в България, че се демотивира творчеството на фотографската гилдия в Пловдив …и т.н.

Питам се, не е ли крайно време да се създаде обществен съвет, съставен от представители на всички творчески гилдии в града, от експерти и граждани, които да имат правото да упражняват обществен контрол върху случващото се в града. Както върху съграждането, така и върху разрушаването на  културно-историческото наследство?

Питам се, не е ли хрумвало на хората, управляващите в града под тепетата, че ако искат той наистина да стане Европейска столица на културата, трябва да обединяват  творческия потенциал на хората от различните поколения, а не да ги противопоставят,  да съграждат мостове, а не да ги рушат?

И нека не забравяме, че мотото, с което града спечели надпреварата за Европейска столица на културата е „Заедно“. Да се опитаме да го изпълним със съдържание!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *