събота , 19 октомври 2019
Начало » Актуално » Народ, който не тачи миналото си, няма бъдеще

Народ, който не тачи миналото си, няма бъдеще

Едва ли е тайна за някого, че столицата на провинция Саксония ‒ Дрезден е един от най-красивите германски градове.

Но думата ми не е за туристическите забележителности и световноизвестните музеи на града, който не случайно е наречен „Флоренция на Елба”, а за нещо, което истински ме впечатли и накара да се замисля.

 

 

 

 

Разхождайки се между прекрасните барокови църкви, галерии, параклиси, старинни административни сгради и културно-исторически паметници, из целия град видях стотици графити. Те бяха превзели стени и калкани, подлези, гаражи, магазини и бетонни огради, та дори и лицевите фасади на къщите. Но ако някой си помисли, че тези графити имат нещо общо с безразборните драсканици които са част от пейзажа на българските градове, много се лъже.

Тук няма да видите нито един графит, направен без предварителен проект, нито едно ъгълче, което да е „издраскано” с нецензурни думи.  Всичко е направено с много вкус, вписано елегантно в градската среда, издигнато до равнището на съвременно урбанистично изкуство и издаващо виртуозното художествено майсторство на създателите си.

На калкани с височина пет-шест етажа са изографисани градски сюжети, пейзажи, комиксови герой, дори цели композиции в стил Йеронимус Бош. В пешеходната зона на града има специални бетонни стени, изрисувани с впечатляващи графити.

Денят, в който пристигнах тук, също се оказа паметен за дрезденчани. На 13 февруари се отбелязва годишнина от разрушителната бомбардировка, при която през 1945 година градът буквално е заличен от лицето на земята. Официалните данни сочат, че са разрушени над 12 000 сгради, загиналите са над 25 000, а ранените над 30 000 души.

Ще каже някой, че са си го заслужили и аз не се наемам да оспорвам или да изказвам каквото и да е мнение по този въпрос.

Мислите ми тук са насочени в една съвсем различна посока.

През изминалите 68 години, градът, 65% от който е бил сринат до основи, успява не само да възстанови напълно архитектурните си шедьоври, да запази непокътнато историческото си наследство и да върне стария им блясък, а да ги направи още по-вълнуващи и пълни с живот. Дрезден предлага и невероятен брой модерни забележителности привличащи стотици хиляди туристи.

Какво се случва обаче у нас и по-специално в един много по-древен и с по-богата история град като Пловдив, който декларира желание да стане културна столица на Европа през 2019 година?

Но нямам и намерение да разказвам отново за разрухата и мизерията в Стария град, за разбитите калдаръми, за липсата на осветление, за липсата на модерни културни центрове, за надрасканите  и унищожени паметници на изкуството.

Преди дни, колегите от „Под тепето” подхванаха темата за обруганите, занемарени и съсипани паметници на монументалното изкуство, дело на големи имена като Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Слона, Ди Киро…

Става въпрос за мозайки, сграфито творби, пластики и паметници на имена, с които градът ни би трябвало да се гордее.

Час от тях са в плачевно състояние, други срамежливо надничат зад китайски тениски и гащи, а някой са направо унищожени тихомълком.

Стана ми доста смешно, когато прочетох, че след материала на колегите, зам.-кметът по културата Стоянов щял да разпореди проверка и лично да обходи целия подлез на Баня старинна, за да прецени какви мерки по възстановяване на ценните мозайки да предприеме.

По този повод бих искала да го запитам, как ще възстанови и не по-малко ценната мозайка с пластично решение от камък, дело на художника Санимир Видев, което г-н Тотев премахна от фасадата на хотела си „Империал”?

Произведението на изкуството със заглавие „Време” и обща площ около 60 кв. метра е правено през лятото на 90-та година. По това време, в сградата се помещава общежитието на „Център за квалификация на кадри в строителството”, част от сградния фонд на университета, а в последствие се превръща в небезизвестния хотел „Империал”, собственост на градоначалника.

Тези които я помнят, знаят, че композицията нямаше нищо общо със соц символиката, а представляваше абстрактна творба с гълъби и часовник, символ на отминаващото време.

За жалост, тази монументално творба беше безвъзвратно „премазана” от новото крило на хотелската фасада. Не са останали дори снимки, които да запазят спомена за нея за поколенията.

Та поради тази причина си мисля, че едва ли точно господин кметът би имал каквото и да е отношение към случващото се с останалите паметници на изкуството и културата, които от години се рушат или обругаван от невежи новобогаташи. Вероятно по-паметливите си спомнят за унищожените творби на Киров и Пиронков в хотел „Марица”, рисунките в ресторант „Жанет”, кръчма „Пловдив” и още много други подобни случаи, с които изобилства новата ни родна история.

Четейки всичко това, някой сигурно ще каже, „как от дрезденските графити стигна до пловдивските мозайки?”.

Честно казано и моето намерение беше да разкажа за един красив град, за съхраненото му минало и съграждащото се бъдеще, но като българка и пловдивчанка, на която не ѝ е безразлична съдбата на родината, не можах да не направя съпоставка между тукашното и нашето отношение.

Защото народ, който не тачи миналото си, няма бъдеще.

Екипът на old.europlovdiv.com моли, ако някой разполага със снимка на мозайката, красяла фасадата на бившия „Център за квалификация на кадри в строителството”, сега хотел „Империал”, да я изпрати на редакционния e-mail: info@old.europlovdiv.com, като авторските права са бъдат гарантирани.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *