неделя , 22 октомври 2017
Начало » Актуално » Мишел Вълчева: Изкуство е и да умееш да живееш!
2013-07-0141[1]

Мишел Вълчева: Изкуство е и да умееш да живееш!

Само преди дни, младата и талантлива художничка  Мишел Вълчева се завърна от участието си на световното първенство по бодиарт, което вече 14 години се провежда  в Австрия.

Специално за читателите на  old.europlovdiv.com, тя даде първото си интервю.

–          Здравей Мишел. Току що се завърна от световно първенство по бодиарт и виждам, че си изключително доволна и позитивно заредена! Разкажи ни подробности, къде се проведе то?

–          Това  наистина беше едно вълнуващо  изживяване, което ми донесе незабравими емоции. Състезанието се проведе от 1 до 7 юли в курортното градче Pörtschach на брега на езерото Wӧrthersee, което се намира на пет часа път от Виена. Невероятно красива местност и  езеро. Изключително място, в което почиват едни от най-богатите хора. Направи ми впечатление обаче, че тези толкова богати хора, които карат лимузини и притежават яхти за стотици хиляди долари, не парадират с абсолютно нищо. Те са облечени съвсем скромно и се държат съвсем земно.

Заминах само с моя модел. Настаниха ни в едно уникално място на три километра от центъра, с изглед към езерото и ни връчиха по едно чисто ново колело, с което се придвижвахме съвсем спокойно из целия град.

–          Струва ми се, че за първи има участие на българи на подобно първенство. Как попадна там?

–          Точно така. Нашата страна  за първи път беше представена на този международен форум. Като част от програмата бяха и няколко уъркшопа Work bodypainting festival, на които всеки от участниците може да научи изключително много нови неща, както и да свери часовника си със световните тенденции. Аз попаднах съвсем случайно, покрай моите занимания с бодиарт терапия. Търсех добри професионални бои, с които да работя и се запознах с българка, която от дълги години живее и работи във Виена. Казва се Белла Волен и е изключително известна по цял свят. Тя е изградено име, на световно ниво, занимава се с бодиарт, преподавател е във Виена по история на бодиарта и прави майсторски класове. Работила е с известни DJ като Дейвид Гета и др. Била е и в журито на световното първенство. След като видя моите работи, тя ме покани за участие в световното първенство. Белла ме посрещна във Виена и през цялото време беше близо до мен, въпреки огромната си натовареност. През цялото време ми давеше ценни съвети и напътствия, представяше ме навсякъде и ме запознаваше с точните хора, за което съм й изключително благодарна. Точно тази съпричастност и подкрепа у нас липсва. Иначе самата конкурсна програма беше точно като на Олимпиада. Излизаш на сцената с целия си екип, но само нашият екип се състоеше от мен и моя модел. За мен обаче по-важно беше, че аз представих достойно страната си.

–          Бодиартът и съпътстващите го прояви всъщност са една огромна индустрия по света, от която доста се печели?

–          Абсолютно! Всички големи филмови компании използват точно бодипейнтът за своите мегапродукции. Като почнеш от Аватар и стигнеш до раните на екшън героите, всичко това са специални ефекти, които се правят от хора занимаващи се с бодиарт и професионален грим.

–          Разкажи на малко по-подробно за програмата.

–          От тези седем дена, пет , както казах вече са уъркшоп програми.  Имаше семинари и обучения по грим, фотография, аерография, специални ефекти, различни видове бодиарт и цифрова обработка. Аз бях на 3D UV, което се оказа нещо страхотно.  Всичко се прави със фосфоресциращи бои, но с един изумителен 3D ефект. Дадоха ни 3D очила, с които, като погледнеш, виждаш така, сякаш рисунката е влязла направо в тялото ти и преминава през костите и тъканите. Беше невероятно усещане! Най-важното, което ми направи впечатлени, е, че там всички искат да те научат на нещо ново, което ще ти помогне да се развиваш. На уършоповете непрекъснато ни казваха да питаме и да искаме информация за всичко, което ни интересува.  У нас, на такива места обикновено те карат да се чувстваш глупав и невеж, че не знаеш всичко, вместо да те подкрепят, че се интересуваш и искаш да знаеш повече. От сега започвам да се подготвям за октомври месец, когато смятам да отида в Швейцария на регионално първенство. Искам да направя няколко по-малки участия, за да привикна към сцената.

–          А как премина самото състезание?

–          В двата състезателни дни се рисуваше по шест часа, което се оказа изключително уморително за сам човек. Както казах в началото, почти всички останали участници имаха големи екипи, които освен художникът с бодиарт имаше и стилисти, и гримьори, и помощници, които помагаха за по-дребните неща. Докато единия например прави кунтура, другия вече е завършил образа. Всеки модел беше и със специална прическа, която допълваше цялостната му визия. Екипите бяха от минимум трима човека , а аз отидох сама с модела си. Тази работа е екипна и се радвам, че успях да видя и да разбера как се постигат добрите резултати.  Точно това ме амбицира да създам свой екип от сценографи, коафьори, гримьори, а защо не и музиканти, с които да се представям при следващите ми участия.

–           За всичко това обаче са нужни доста средства. Как смяташ да ги набавиш?

–          Абсолютно си права. Но аз съм убедена, че ще намеря финансиране, защото това е едно ново поле за изява, на което можем да прославим България. Това е една световна сцена, на която тази година се представиха повече от 40 държави, а отразяването на събитието беше изключително силно. Почти всички участници, бяха сериозно подкрепени от спонсори, зад повечето от тях стояха марки професионални бои. Всеки един участник си имаше спонсорски екипи, транспаранти и други рекламни материали по време на първенството. Това е огромна реклама.

–          Ти спомена, че искаш да направиш екип, с който да участваш по световните сцени, а замисляла ли си се да направиш подобен фестивал и у нас?

–          Честно казано, да. Това е и голямата ми мечта, защото аз съм още много млада и искам да се развивам в родината си. Аз вече съм в преговори с една фирма за професионални бои, на която ще стана ексклузивен представител за България. Много е лесно да замина за чужбина и да се реализирам там, още повече, че вече имам вече  такива предложения. Но аз съм човек на изкуството, избрала съм да се занимавам с това и виждам колко е важно да се даде надежда на младите, на творчеството, на поезията, на музиката и на интелигенцията в  България. Аз съм от Пловдив, завършила съм Академията по изящни изкуства, но след като завърших, въпреки своята креативност и умения,  изпаднах в безтегловност и се чудех какво да работя. За да се променят нещата, трябва да се дава надежда точно на младите, които искат да реализират своите възможности и новаторски мислене. Защото това е което движи света. Любовта към изкуството, към естетиката, духовното в нас, са нещата, които ни развиват като личности. И точно това трябва да се развива, защото най-лесно се убива един народ, когато му отнемеш духовното и принизиш културата и интелигенцията. Аз съм млад и борбен човек и искам да постигна върхове, но виждам как точно интелигентния човек е избутан настрани. У нас за жалост просперират нахалните и наглите, а умните и интелигентни хора са потискани и не им се дава шанс  да се развиват. Разбира се, че има и доза късмет във всичко и човек, освен, че трябва да се бори и да работи в посоката, в която иска да се развива, трябва да има и известна доза шанс, за да го постигне. За това съм и много щастлива, че все повече млади хора ме търсят в социалните мрежи или на сайта ми, искат съвети или се допитват до мен за всичко, свързано с бодиарта.  Ти знаеш, че съм и фотограф и имам много идеи да комбинирам фотография с арт и модни ревюта… Но за сега няма да издавам повече.  Искам да направя един бодиарт фестивал и уъркшопове в България, на който да дойдат представители и на други държави. По време на фестивала осъществих контакти и хората там са много отворени към подобна идея.

–          Разбрах, че въпреки тежкото състезание, е имало и зашеметяващи купони. Разкажи ни за някой от тях?

–          Наистина, извънконкурсната програма беше  уникална! В една от вечерите имаше сюрреалистичен бал „ Body Circus”, която се проведе в замъка  Moosburg. Това беше едно невероятно шоу, разположено в три зали, а на откритата сцена в парка на замъка имаше непрекъснати пърформанси с танцьори. Всички гости бяха облечени с ексцентрични тоалети, подчинени на темата на вечерта… Беше изключително впечатляващо. Настроението беше невероятно , а и хората, които присъстваха на това събитие, бяха изключително отворени и се забавляваха искрено и без задни мисли. През другите вечери гостуваха и световни музикални звезди като DJ Andy Rythm, група The BossHoss, както и невероятните Stereo MCs, които направиха грандиозно шоу.

–          Да се върнем отново на конкурсната програма. Какъв стил се предпочита от журито? Има ли световни тенденции и в бодиарта?

–          Разбира се, че има, но тук най-вече се цени креативността, а не подражанието. Това, че имитираш нечии стил, па макар и отлично, съвсем не значи, че си добър. По скоро тук се поощряват новите идеи и въображението. Аз също мога да копирам чужди образци, но още от малка, съм гледала да изразявам себе си, душата си и моето въображение. Това личи и в картините ми и в бодиарта, който правя. Искам да вкарам и нови течения в бодиарта и първата крачка към това вече съм я направили с бодиарт терапията, която съм патентовала преди години.  Според мен бодиартът може да обедини всички изкуства – и художници и артисти, музиканти, прически, грим… Аз искрено вярвам, че обединението прави силата. Защото е време да се научим, че ако ти си добре, то и околните ще бъдат добре и точно поради тази причина трябва да работим за общото благо, кой с каквото може. У нас всеки гледа само себе си, и ни е по-лесно да обвиняваме другите. Било то правителство или държавата, или съдбата… Ние уж сме несломим народ, а се оказва, че сме свикнали вместо да работим, да се оплакваме и да търсим вината извън нас. Нека не забравяме, че тези, които ни управляват, също са част от нас и мисленето им е като нашето. За жалост и завистта много ни пречи, и ако не спрем да гледаме в чуждата паница, нищо няма да се промени. Дори и най-читавите хора да сложим да ръководят държавата, не след дълго пак ще ги оплюем. Ако не успеем да променим манталитета си в посока на обединението, а не на разделението, никога няма де се оправим. Макар и да вярвам, че тук е раят на земята!

–          Доста навлязохме в сериозните теми,  за това искам малко да сменим посоката. Какви са плановете ти за лятото?

–          Освен, че ще се опитам малко да си почина, подготвям и една авторска изложба „Концептуално”. Предвиждам да е в средата на м. август на Лозенец в Hacienda Beach. Тя ще включва тринадесет платна, в които хората ще видят една напълно нова Мишел… Но нека да оставим останалото като изненада за тези, които ще дойдат на партито. Аз съм светъл и позитивен човек и искам да правя нещата по този начин, за да мога да зареждам с положителна енергия всички, които имат нужда от това. Настроена съм изцяло творчески и съм заредена с изключително силни емоции. В чужбина хората също са така настроени и усещаш, че общата енергия е позитивна. Те много работят, но и много се забавляват. А тук, като че ли хората имат излишна енергия, която се чудят къде да влагат и в повечето случай това не са креативните неща. Аз обичам да давам, да правя хората щастливи и вярвам, че това е начина да се променят нещата. Има една стара приказки и тя гласи „ Катафалката теглич няма!”.  Нищо няма да закараме на другия свят и ако не сме наясно с това, винаги ще бъдем нещастни. А ние тук пропускаме да се радваме на малките неща и то не, защото сме бедни, а това е въпрос на култура. Замислили ли сме се колко малко се иска за да сме щастливи? Малките неща изграждат големите неща, а  от друга страна, точно те обръщат колата! И трябва да започнем промяната точно от тях, за да променим и манталитета си, ако искаме да започнем да живеем по-добре! Когато човек преодолее единия връх, след него идва следващия, и за да преодолее и него, то той трябва да се надскочи. Битката става още по-сериозна и трябва да се положи много сили и енергия в това, непрекъснато да се усъвършенстваш и да не спираш на едно място. Трябва непрекъснато да се борим, за постигаме това, което искаме. А за мен изкуството е това, което ще спаси света, защото то е във всичко. То е във нас и навсякъде около нас. Изкуство е и да умееш да живееш!

[colored_box color=“eg. blue, green, grey, red, yellow“]

През 2011 г. Мишел завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив, специалност „Графичен дизайн и фотография” в класа на доц. Николай Лаутлиев. Тя се дипломира с проект по графичен дизайн. Дебютира с първата си самостоятелна изложба с живописни творби под общото заглавие „Цветовете на моята душа”, като едновременно с това прожектира своите боди арт творби и демонстрира на живо рисуването върху тяло в Арт клуб “Basquat”, Пловдив. През 2011 г. тя взима участие и в изложбата „Графичен дизайн ичерно-бяла актова фотография” в Балабановата къща в Стария град на Пловдив и в експозицията от фотографии „Еластичност”, в Старинната баня. Мишел е активен участник в редица арт събития в Пловдив. Нейните боди арт демонстрации са многобройни. През 2010 г. тя e първата в България, която представя авторския си проект Sensual Body Art Therapy – метод за релаксация, чрез рисуване върху тяло. През 2011 г. печели III награда в Start Up, Elevator Pitch (Конкурс за млад предприемач, където участва с авторската си идея – Sensual Body Art Therapy. През 1999 г. пък още като ученичка печели II награда с колаж в конкурс между Художествените училища в страната под наслов „Дайте лице на нещо, което няма лице”, част от Анти спин кампанията „Пътуваща изложба от 50-те най-добри картини“ в София.

[/colored_box]

Един коментар

  1. Лаутлиев

    Поздравления

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *