Начало » Актуално » Матьо Матеев чака „да цъфнат налъмите“

Матьо Матеев чака „да цъфнат налъмите“

„Честит празник на слънцето, водата и на великата природа! Защото от там е това, което черпя! Обичам ви и благодаря!“ С тези развълнувани думи художникът Матьо Матеев благодари на многото си гости, събрали се в двора на галерия „Възраждане“ навръх Еньовден, в негова чест.

„С тази изложба, Матьо Матеев отново ни доказа, че мисли социално и е изключително честен, както към себе си, така и към другите“, каза галеристката Красимира Алексиева и откри изложбата „Хрумки“, която за приятна изненада на многото приятели, предложи закачливи скулптурни арт-инсталации .

Забавни, с чувство за хумор, но и дълбоко злободневни бяха темите, с които се е заиграл Матьо. „Гоабализация“, „Нощна смяна“, „Развенчаване на Златния телец“ , „Изтичане“, са само част от заглавията на интересните композиции.

Инсталацията „Общество“ представляваше пирамидална композиция от ножици и шила, са забили остриетата си дълбоко едно в друго. „Капан“ е друга остроумна хрумка, представляваща капан за мишки, в центъра на който е поставено двулевова банкнота. „Храмът“ е изграден от книги, а „Идеалът“ …или „Когато цъфнат налъмите“, творбата, която се разиграва на търг, представлява три дървени налъма, оформени като своеобразна вазичка за цветя!

Търгът за творбата е активен до края на изложбата, като предложенията за откупки се събират в пликове и ще бъдат отворени в последния ден от специално нарочена комисия. Целта е, със събраните средства да бъдат закупени два билета за твореца и неговата съпруга, които да ги отведат на запад … до Кюстендил!

„Когато цъфнат налъмите“

И както каза в словото си, писателят Димитър Атанасов, „зрителят, гледайки едната скулптура може да се подсмихне, на другата – ще хлъцне, на тратата може и да се …оригне, но безразличен няма да остане.“

Матьо, който е известен и със страстта си към риболова,  посрещаше с усмивка множеството си гости, стичащи се почти през цялата вечер в галерията. „Аз го виждам в едната ръка с четка, в другата с въдица, юсчето на шията… и той проточил врат като вълк-единак, чиито вой отеква в жилите и кара кръвта да безчинства!“ Така поетично го обрисува Атанасов.

Всички излизаха от залата с много настроение, впечатлени от въображението и неординерното мислене на твореца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *