сряда , 13 декември 2017
Начало » Актуално » Как банките с помощта на политиците затриха България
267c551a56d9[1]

Как банките с помощта на политиците затриха България

Чрез специален механизъм клиентите се притискат, ограбват, а имотите им се продават на безценица

Автор:  Веска Волева, адвокат

В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са  чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава.

Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна. Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки  с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.

Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила  българите /потребители и малък и среден бизнес/ от   монополните привилегии на банковия мениджмънт.

Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.

Причината се  корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.  В този текст  банките по права са приравнени на  държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи монополна вълна, която е на път да  съсипе не само бизнеса, тя  може да  остави България без население.

Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит,  и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната  икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.

Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на  дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни-  регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.

Механизмът за натиск и ограбване на клиентите е следният:

По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.

Съдът проверява това извлечение само от външна-формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.

Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.

Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.

Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК,  съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до продажба на безценица на имотите на хиляди българи, които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.

За това допринесе  и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда  бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми  и съдия-изпълнителите.

При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани  по някакъв начин с тях лица.  Поради ниската цена на имотите  покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки.   Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите  доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж  задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.

Поради съзнателната политика  на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори,  неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите –  родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.

Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по  всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.

Истината е: 

законодателят напълно съзнателно остави без защита  потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.

В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както  на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване  и изнасяне на национален капитал извън страната.

Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях.  Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира  действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на  „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.

Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот,  следва да  защитават интересите си, но  в едно класическо исково производство.

Там състезателното начало дава възможност на всички  правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато  в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и   разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.

В заповедното производство  всичко е задкулисно, едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е  съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.

След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други – пазарни цени или да им ги отдадат под наем.

Що се отнася до фирмите –  бизнесът им е съсипан,  работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.

Такъв е механизмът за източване на България, както  по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.

Най-неприемливото е, че пострадалите  са хора и фирми, които  желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни.  Липсва коректност от страна на банките обаче.

Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:

>  променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,

 > капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница

 > изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим  конкретно)

> изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза” без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски

> не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя

> именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.

Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми,

чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които  заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.

Ето и конкретни примери:

„Уникредит булбанк”АД – „Уникредит факторинг”ЕАД;  „Уникредит лизинг”АД; „Булбанк лизинг”ЕАД”;  „Уникредит кънсюмър файненсинг”АД; „Балкан енерджи АСА”ООД; , ”Свободна безмитна зона – Бургас”АД; „Хипоферайнс имобилиен”ЕООД и много други]

Пощенска Банка /”Юробанк и еф джи България”АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз”АД  на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/

„И еф джи пропърти сървисиз София” АД; „Имо 03”ЕАД; „Имо централен офис”ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София”ЕАД; „Имо Рила”ЕАД;

 „БАНКА ДСК”ЕАД  –  „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество” със седалище в Унгария – Будапеща;

„РАЙФАЙЗЕН БАНК”АД – „Райфайзен имоти”ЕООД; „Райфайзен лизинг”ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България”ЕООД; „Райфайзен сървисиз”ЕАД; „Райфайзен факторинг”ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер”ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария”ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/”ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;

При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица,  ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна  самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.

Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства  са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.

Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не  могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и  съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба  и състояние на банките.  Всички данни относно дейността,  активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.

Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите.  Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите.  Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.

За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.

Интерисно е, че и медиите са  в  железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на  парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бимба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.

Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:

В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките”  и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса

В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.

Препечатваме материала без съкращения от faktor.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *