вторник , 14 август 2018
Начало » Актуално » Иван Урумов: „Антракт (Неприлично заглавие)“ ще надникне зад кулисите на театъра (интервю)
P1233562-660x330

Иван Урумов: „Антракт (Неприлично заглавие)“ ще надникне зад кулисите на театъра (интервю)

Броени дни ни делят от премиерата на най-новото заглавие в афиша на Драматичен театър Пловдив –  „Антракт  (Неприлично заглавие)“. Автор на пиесата е украинецът Александър Мардан, а режисьорът, който за първи път я поставя на българска сцена е Иван Урумов.

Снимки: Драматичен театър - Пловдив
Снимки: Драматичен театър – Пловдив

Историята буквално ще надникне „зад кулисите“ в театъра, ще обърне поглед към взаимоотношенията между актьори и режисьори, към техните успехи, любови, страхове, слабости, колебания и разочарования. Разказ за заминаванията и завръщанията, за надеждите и очакванията, които могат да се случат на всеки един от нас.

_MG_7946

 

Разговаряме с режисьора Иван Урумов, който ни позволи да „надникнем през ключалката“ и разказа пикантни подробности за пиесата и актьорския състав.

  • Защо избрахте тази пиеса?
  • На първа място, защото става дума за история в театър. Всичко се случва с една трупа от актриси, един режисьор, един директор на театър. Това са техните взаимоотношения и истории. Основната тема, която ни е вълнувала е, че режисьорът е заминал, за да работи е в чужбина, като ги е оставил да си гледат техния театър сами. И когато се връща, взаимоотношенията от преди двадесет години започват отново да се възстановяват и да търсят своето решение. Днес и сега. Изобщо, цялата тази тема за заминалия и завърналия се човек, както и за оставащите, по някакъв начин изглежда доста днешна и актуална.
  • _MG_7823
  • А защо решихте да смените заглавието? Оригиналното заглавие е „Антракт“.
  • И двете заглавия са дадени от автора. „Антракт“ е заглавието на пиесата, а „Неприлично заглавие“ е подзаглавието…
  • Да не би да имате предвид, че режисьорът иска да постави „Монолози за вагината“ при завръщането си след 20 години?
  • Точно така! Той иска да постави това „неприлично заглавие“ завръщайки се от чужбина в неговия театър. И от там започват едни брожения, едни истории, които са въпрос на сюжет и интрига. Но не това е същността на техните взаимоотношения. Това е само един повод да видим какво се е случвало. Как едни любови не са довършени и не са стигнали до никъде. Защото някой е заминал, някой е останал и някой е „зарязан“… И какво става след време?
  • Вие припознавате ли се по някакъв начин в образа на режисьора? Или във взаимоотношенията между актьорите и режисьора?
  • Не бих казал, че търся някакви допирни точки лично със себе си, в буквалния смисъл. Но, може би, подсъзнателно всичко това се случва. Аз съм тук, не съм заминавал. Може би се припознавам точно в онези, които са останали…Може би и аз самият се раздвоявам точно къде се припознавам…IMG_9531
  • Може би въпросът е, какво губи човек, когато замине и какво печели, когато се завърне?
  • Да, какво губи, когато замине човек и какво печели, когато се върне? Какво другите си представят, че той е спечелил, когато е заминал? Какво си представя този, който е останал, че е загубил? А може би, всъщност, не е загубил, че е останал? А може би, другият не е спечелил, че е заминал? Всички тези каламбури от въпроси, които биха могли да се сложат върху тази тема, са абсолютно важни и търсещи отговора си по някакъв начин.
  • А какво го връща обратно, при положение, че режисьорът е бил доста преуспял и известен в чужбина?
  • Ето този е най-трудния въпрос. Не съм сигурен, че дори самият герой има отговор, камо ли ние, които гледаме и следим историята. Но то не е нещо конкретно или елементарно. По-скоро е свързано с някаква вътрешна неудовлетвореност. Една илюзия за успех, която крие в себе си комплекси на неудовлетвореност в други планове, чисто житейски. И тези въпроси, които вълнуват самия герой, стигат до това, че той трябва да се опита да им даде отговор. Може би именно за това и той се връща? Но всеки трябва да има своята гледна точка, защото никога не може да се отговаря еднозначно на тези въпроси. Те остават забулени в една тайна и мистерия, на която никога няма ясен и точен отговор.
  • На сцената ще видим двама актьора, които в последно време са по-популярни и известни от телевизионните сериали. Това са Димитър Баненкин и Николай Станчев. Защо избрахте именно тях?_MG_7896
  • Аз съм много доволен от тях. Те отговарят на персонажите. Все повече си мисля, че актьорът трябва да намира в образа, в който трябва да се превъплъти, по-голяма част от самия себе, от своите лични преживявания, от своите личен опит, от своите лични болки и проблеми.
  • Актьорите на сцената, освен служебни имат и лични взаимоотношения, а в живота Ивана Папазова и Николай Станчев са семейство.
  • В пиесата не е така. Те не са семейство. Напротив, потенциалното семейство би било между Димитър Баненкин и Ивана Папазова. Но, за да открехна малко „вратичката“, ще кажа, че това не се е състояло преди много години. Има и още една любовна интрига с друга от актрисите, а героинята на Ивана Папазова е била, така да се кажа „зарязана“. И сега всички тези взаимоотношения избиват, 20 години по-късно. Всяка от актрисите има някаква връзка с режисьора. Анелия Ташева, която е в ролята на доайен на театъра, си има също своя история с него, защото го познава от съвсем малък. Най-младата актриса, сега се запознава с него, но по някакъв начин що също има своя личен интерес и любопитство… Засукана е историята. Мисля, че ще е любопитно да видите едновременно и театъра зад кулисите и историите, които се случват по време на представление. Как личните съдби се преплитат с тези на героините, които играят. Как трябва да се борят с тях, за да могат да продължат в професионалното. Това е поглеждане отстрани на живота в театъра.
  • Животът на актьора отвътре?_MG_7843
  • Да, но не на актьора въобще, а конкретно на тези актьори, на които им се случват и съвсем нормални житейски неща, каквито се случват и на всеки друг.
  • Иска ми се да поговорим и за младата актриса Радина Думянан, която за втори път е номинирана за ролята са на Матилда във Вашата пиеса „Чиста къща“. След „Икар“, сега тя има номинация и за „Аскеер“ в категорията изгряваща звезда. Какво ще й пожелаете?
  • Искам да й пожелая на добър час и да прави все по-хубави и по-хубави роли и в театъра и в киното.
  • Да не забравим, че „Чиста къща“ има номинация и за сценографията на Петър Начев.
  • Когато има номинации за даден спектакъл, те по някакъв начин са оценка за самия него. Щом е номиниран, значи той има някакви качества, за което разбира се трябва само да се радва пловдивският театър.
  • „Чиста къща наистина се превърна в една от любимите постановки на пловдивския театър. Но сега да поканите публиката на новата пиеса „Антракт (Неприлично заглавие)“.
  • С надеждата и желанието тази пиеса да им стане също така любима, макар и по своя различен начин. Тя е съвършено различна, със съвършено различна история, но не по-малко интригуваща, интересна и любопитна.Сценограф на пиесата е Петьо Начев, костюмите са на  Мария Диманова. Участват Димитър Баненкин, Николай Станчев, Ивана Папазова, Мариана Йотова, Боряна Братоева, Елена Кабасакалова, Анелия Ташева.Премиерните дати за „Антракт  (Неприлично заглавие)“ са на 21 и 28 април.Цялото интервю с Иван Урумов можете да чуете в прикачения звуков файл:

     

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *