понеделник , 14 октомври 2019
Начало » Общество » Игнажден е – внимавай кой ще влезе в къщи!

Игнажден е – внимавай кой ще влезе в къщи!

Днес е Игнажден, денят в който има доста поверия и ритуали.

Игнажден носи името на църковния празник, защото на 20 декември Източното православие отбелязва паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец.

От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.

Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай „полязване“ е характерен за всички области на страната ни.

Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден.

В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем.

Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с „пълни ръце“. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.

Според православните родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.

Част от „мъжката работа“ на Игнажден била съвсем различна.

На този ден станеникът събирал в дома си коледарската чета, която щял да поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започвали да си припомнят многобройните песни-наричания, предавали ги на младите момчета, на които предстояло да коледуват за пръв път.

На Игнажден е и първата кадена вечеря,

която е постна.

За старите българи Игнажден е бил един от най-важните празници. Огънят, който палели, символично привличал слънцето.

На този ден се ядат постни ястия, но без боб, за да няма градушки през годината. Хубаво е на трапезата да има сарми, царевица, картофи с праз, орехи, мед, варено жито.

Именници: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.


Източник: bnews

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *