Начало » Актуално » Ганчо Карабаджаков: Не одобрявам имитативния подход към исторически паметници (интервю)

Ганчо Карабаджаков: Не одобрявам имитативния подход към исторически паметници (интервю)

Ганчо Карабаджаков, художник с неподражаем стил, който от няколко години е и зам.-кмет по културата във Велико Търново, отдавна е познат и обичан от пловдивските си почитатели. Тази пролет той отново гостува под тепетата със своите закачливи и колоритни картини, разказващи с неподражаемо чувство за хумор еротични, битови или библейски истории. Карабаджо, както шеговито го наричат приятелите му, иска отново да ни зареди с позитивност и добронамереност към заобикалящия ни свят. „Картините, които съм показал са с много цвят, за да ни вкарат в нови емоционални състояния“, сподели художникът. Доброжелателно-шеговития поглед през който той разказва своите живописни приказки, е едно намигване към всичко, включително към самия себе си.

В тазгодишната експозиция присъстват и няколко платна, в които е разработена болярската тема. Карабаджаков не скри, че е повлиян от изпълнената с историзъм среда на старопрестолния град. „Тази среда действа индиректно на съзнанието и въздейства много силно. Картините ми са една реминисценция към църковно-славянското изкуство, без да копират иконата или църковната живопис. Имам особен сантимент към тези сюжети, защото те са един своеобразен  мост във времето, а ние не трябва да забравяме корените си“, казва творецът.

Минути преди откриване на изложбата в галерия „Аспект“, която се намира точно до входа на Общината, зам.-кметът на Търново срещна зам.-кметът по културата на Пловдив г-н Стефан Стоянов. За съжаление, след кратката среща, на която двамата са обсъдили евентуално партньорство между двата града, ресорният кмет на бъдещата Европейска столица на културата дори не понечи да влезе и да разгледа изложбата на колегата си.

Стефан Стоянов и Ганчо Карабаджаков обсъждат бъдещи проекти

Попитахме Ганчо Карабаджаков, в качеството му на зам.-кмет по културата на Велико Търново, по какъв начин биха са партнирали двата града, във връзка с избирането на Пловдив за Европейска столица на културата, защото и старата българска столица беше сред кандидатите за престижната титла.

Ганчо Карабаджаков сподели какво са обсъдили със Стефан Стоянов и даде собствено мнение във връзка с проекта за възстановяване на Небет тепе:

  • Трябва да контактуваме повече в посока на това, да синтезираме нашите усилия по посока на събитията, които ще се случват във връзка с културната столица на Европа. Това са идеи, които нямаше възможност да бъдат реализирани при нас, но биха могли да бъдат реализирани тук. Въпреки, че Търново не спечели престижната позиция, имаме доста идеи и бихме могли да гостуваме на Пловдив в рамките на този проект. Аз съм убеден, че нашето сътрудничество ще бъде в тази посока. Характерно за Търново е, че той е една туристическа дестинация по посока на културно-историческия туризъм, което е и най-силното качество на нашия град. Такъв разбира се е и Пловдив, но докато при нас паметниците на културата са по-концентрирани и по-удобни като логистика за туристите, в Пловдив е по-трудно, защото те са в градска среда, преживели са една особена трансформация във времето, наслоявайки няколко култури една върху друга. Но в този смисъл, това което се вижда тук е по-живо и е истинско предизвикателство да бъде експонирано и показано така, че да бъде една от емблемите на града.
  • Проектът за Небет тепе по някакъв начин наподобява това, което се е случило с Царевец, преди години. Каква е вашата гледна точка по този въпрос? Одобрявате ли го?
  • Нормално е всеки да има гледна и мненията да са противоположни. Аз по своеобразен начин съм раздвоен, защото дълбоко в себе си не харесвам имитативния подход, който беше наложен и ако щете и към Царевец, а и към други образци на това ново „туристическо строителство“. Но от друга страна виждам какъв е икономическия ефект. И там е „заровено кучето“. Между това, човек за остане в автентичното, истинското, да го запази по начин по който е бил заварен във времето, или да търси икономическия му потенциал. Втората идея е по-уязвима, но действа. Така че оставяме на времето да прецени кой е бил прав и кой не. В крайна сметка, едно такова културно-историческо наследство, заварено, съхранено и социализирано, за да не е гробищен парк, може да се развива във времето и да търпи промени в интерес на това, хората да имат повече преживявания в тази посока.
  • Какво ще пожелаете на Пловдив и на пловдивчани за 2019 година?
  • Ще им пожелая със същия ентусиазъм, с който спечелиха благородната надпревара, да доведат до край тази кандидатура.
  • Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *