Начало » Актуално » Етгар Керет: Няма как читателят да заобича героя ти, ако самият ти, не му вдъхнеш живот с обичта си

Етгар Керет: Няма как читателят да заобича героя ти, ако самият ти, не му вдъхнеш живот с обичта си

Когато за първи път се сблъсках истински с израелската култура се чувствах като  една плътна смес от герои на Етгар Керет – побираща се в джоба на риза млада жена, която нощем се превръща в дебел безврат мъжага със златен пръстен на кутрето, мислеща, че всеки има поне една неповторима мисъл, която прилича единствено на себе си и на въпросния мислещ…

Бях чела няколко кратки разказа на Етгар Керет в интернет. Не мога обаче да скрия задоволството си от снощното представяне на книгата му „Асамтой”. И колкото и детински наивно да прозвучи, докато пиша този текст честичко посягам към книгата, за да погледна автографа си от автора. Не защото съм болен фен, а защото ми подарява усмивка…

Такова беше и усещането ми снощи на представянето на книгата в читалище Шалом Алейхем… Нежно, топло и усмихнато, но същевременно загадъчно… Като излъчването на самия автор…

Винаги съм се впечатлявала от начина, по който евреите говорят за семействата си, за начина по който превръщат така скъпоценните за тях семейни истории в легенди… Как успяват под скритите пластове тъга, страдание и болка, да говорят с възхищение и гордост… А снощи Етгар Керет говори с такава гордост и възхищение за някои интимни моменти от живота в семейството му, че всеки родител, съпруг/а или дете благородно би завидял за това отношение. Не мога да пресъздам думите му. А когато се опитам да го направя със свои – не мога. Не защото не намирам такива. Просто всички ми звучат неправилни и недостатъчни.

Може би това беше и основната примамка, за да прочета толкова бързо книгата „Асамтой”. Разкази, които разчупват стереотипите, които провокират фантазията и ти дават възмножност да изживееш невъзможното. Като едновременно го правят толкова естествено и осъществимо, че неусетно заемаш ролята на героите. Започваш да се обграждаш с разкази, чиито подобен сюжет искаш да преживееш. Но едновременно с това не искаш да продължиш, защото ги намираш завършени.

Всеки един от героите му звучи естествен, реален и непринуден, такъв какъвто би искал да бъде всеки един от нас в ежедневието си, без да се съобразява с каноните на времето, в което живее. Но най-важното сякаш е фактът, че всеки от героите му е обичан от читателя. Както сподели самият автор снощи, няма как читателят да заобича героя ти, без самият ти, който си го измислил не му вдъхнеш живот с обичта си. Всъщност именно обичта, с която твориш е ключът към успеха.

„Когато първият космически кораб се прилунил, космонавтите не открили признаци на живот. Само милиони кратери. Първо си помислили, че кратерите са древните гробове на някогашните лунни жители. Едва когато ги разгледали по-отблизо установили, че това са всъщност едни празни мисли.” Така завършва разказът „Мисли във формата на разказ”… И всъщност след тези думи осъзнавам колко важно е да развиваме въображението и мисленето си, за да не оставим и ние след себе си едни празни мисли…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *