Начало » Актуално » Една дъждовна арт-вечер в белоземския замък

Една дъждовна арт-вечер в белоземския замък

Арт-уикендите в Белозем продължават с пълна скорост. Великолепният двор на галерия Volard отново стана най-привлекателното място в съботната вечер и събра хора от почти всички краища на страната, както и гости от Франция.

Още по светло започнаха да пристигат гостите, които с нетърпение очакваха срещата с поетите Калин Терзийски и Диана Маркова, с младия фотограф Николай Гавазов, чиято дебютна фотографска изложба украсяваше стените, както и със специалния гост на вечерта – френския бард Рафаел де Майо. Събитието в Белозем бе уважено от  Жан-Никола, дългогодишен Генерален директор на Алианс Франсез и почетен гражданин на Пловдив, както и от кмета Иван Тачев.

Началото на обещаващата да бъде изключително интересна вечер беше предвидено за 19 часа, но точно когато гостите започнаха да заемат местата си, над Белозем застрашително се скупчваха буреносни сиви облаци. И за да бъде още по-вълнуващо и драматично, точно в този миг започна силна дъждовна серия, която се опита да провали мероприятието.

След като дъждът се превърна в порой и токът в къщата спря, но гостите съвсем не желаеха да напуснат събитието въпреки тежките метеорологични условия, домакинът Ганю Ганев – Ганди, отново прояви своята изобретателност и спретна изключително романтична и нестандартна „сцена”. Между етажите на недовършената къща без покрив и с недоизградени стени доста наподобяваща средновековен замък, бяха запалени свещи и на тяхната трептяща светлина се състоя най-впечатляващия и задушевен арт-пърформанс, на когото съм била свидетел в последно време.

След двучасово очакване да спре дъждът, което се оказа приятно занимание подкрепено от прекрасно белоземско вино и домашни сладкиши, точно в 21 часа старт на програмата дадоха своеобразните домакини.

Колегата Хари Нигохосян, който също не веднъж е доказвал, че е перфектен китарист, откри вечерта с китарни импровизации. Оказа се, че точно в неговата къща е отседнал и френският музикант Рафаел де Майо, както и заместник-кметът на село в южна Франция, с което се побратимява Белозем.

След това беше представен един от виновниците за това събитие – младият фотограф Николай Гавазов.

Въпреки че от години Николай професионално се занимава с дизайн, преди време открива, че фотографията е голямата му страст. Великолепните портрети на хора в различни възрасти, с характери и емоционални състояния, които е запечатал Николай, говорят за безпогрешния му усет за магията на уловените от него мигове. Гледайки фотографиите му, човек усеща, че Николай  е ловец, който се опитва да проникне в гъсталака на битието и от неговото непроходимо многообразие да извлече различни характери и състояния. Черно-белите фотоси изкарват наяве всичко, което е нужно да знаем за обекта. Защото външността е само материал, съдържащ формата, която човек може да „види”, а погледът има силата да изважда образите отвътре, направо от душата, така както скулпторът, който в камъка вижда своята статуя.

След дебютната изложба в Белозем пловдивчани също ще имат шанса да видят великолепните фотографии на Николай, които на 13 юли ще бъдат изложени в Балабанова къща в стария Пловдив.

След като Николай обра комплиментите на публиката, дойде ред и на френския гост Рафаел де Майо, който разчувства присъстващите с няколко акустични версии на любими френски шансони и балади.

И ето най-сетне, сред сюрреалистичната обстановка в „ замъка” на Ганди дойде ред и на поетите. На трепкащата светлина на свещите Калин Терзийски и Диана Маркова завладяха публиката със своето слово.

Диана рецитира няколко великолепни стиха от стихосбирката си „Кръв по клавишите”, които докоснаха душите на всички присъстващи.

Очаровани от силата на думите,гостите вече не усещаха нито силните пориви на вятъра, нито изливащия се през липсващия покрив дъжд.

С лице, осветено единствено от призрачното сияние на лаптопа, играещ ролята на книга, Калин Терзийски за пореден път доказа на скептиците, че с пълно право е носител на наградата за литература на Европейския съюз.

Бившият психиатър предпочете да прочете два разказа, които раздвижиха великите  сили на въображението и дадоха свобода на подсъзнателните усещания и възприятия. Разкази за краха на илюзиите и величието на живота.

Когато преди  години Калин е на ръба на живота си, но избира да живее и твори пред унищожителната страст към алкохола, той успява да направи библиографско издание на своя книга, в която рисува на ръка илюстрациите към всеки един брой. Така се ражда „13 парчета от счупеното време”. През 2013 година, когато пагубните страсти са вече само един лош спомен от миналото, сборникът с разкази отново излиза на книжния пазар. Болезнено откровен, дързък и категоричен, но и лесно раним и плах е човекът, който разказва своите истории, за да ги превърне в лепило за счупените парченца живот. Но най-важното в новата книга е, че тя съдържа всичките 100 рисунки, които авторът собственоръчно е направил за първото издание. Както авторът сам признава, тази книга е неговото спасение.

И когато природните стихии преплетат силата си с разкъсващата емоция на словото се получава незабравима симбиоза, която всички, събрали се под капките на дъжда, напиращи през недовършения покрив на „белоземския замък” вероятно няма да забравят скоро!

Изключително съм впечатлена, че хората в Белозем отново успяха да ни покажат как за да остане едно събитие незабравимо, не е нужно нищо повече от силна вяра и желание да се създаде един духовен оазис в бурното море на обърканото ни време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *