петък , 15 декември 2017
Начало » ECCE HOMO » „Бягство за любов“ Начо Христосков
624-400-liubov-razdiala

„Бягство за любов“ Начо Христосков

Публикуваме втория разказ, който любезно ни предостави писателят Начо Христосков.

БЯГСТВО ЗА ЛЮБОВ

Загуби майка си шестнадесет годишен.

Баща му едва дочака да навърши осемнадесет и за да има жена в къщата го ожени на осемнадесет.

Момичето бе малко грозновато, ала от трудолюбив род в селото. Сръчно  и работливо, то се грижеше за всички женски работи в цялото домакинство…

Още след първата година той започна да спи сам в отделна стая.

Тя се опитваше да го приласкае как ли не…

През нощите в неговата глава се раждаха какви ли не планове как да избяга от дома си…Страхуваше се от баща си и не смееше да ги сподели с никой..

Дори и след смъртта на стария все се появяваше нещо, което осуетяваше плановете му за бягство. Така, вече цели 35 години откакто той му я бе довел, живееше в една къща с тази жена…

Най-близо до щастието бе, когато преди десет  години на почивната станция се запознаха и харесаха с детската учителка от малкото градче.

Тя има наивността и неблагоразумието да отговори на неговото писмо.

Жена му бързо грабна плика от ръцете на селския пощальон…

Още на следващия ден тя замина за градчето и позвъни на вратата на детската учителка.

Започна да я кастри направо: „Ама ти си много загубена! Как можа да харесаш такъв темерут?! За 35 години 35 думи не съм чула от него! Обаче да знаеш – никога няма да му дам развод!  Няма да ме разнасят из село! И какви глупости сте си писали само!?”

Изчервена, слисаната учителка само успя да прошепне: „Извинете, но…”

Сега, вече на 55-годишна възраст, той твърдо беше решил най-сетне да бяга – и от дома си, и от работа си, и от селото…

Този път планът му нямаше как да не успее. Беше предвидил в него всичко, до най-малката подробност. Не бе казал на никой нищо…

Беше си намерил работа като пазач на  най-малката и забутана хижа на най-високия връх в далечната планина.

Вечерта си събра багажа – една пътна чанта дрехи – и по-тъмно, без никой да го види, я сложи в багажника на колата. През нощта почти не спа…

Рано-рано сутринта , преди още слънцето да е изгряло,  се измъкна на пръсти…

Облегната върху паркираната на улицата кола, с изпуснати от нея гуми, с извадената от багажника пътна чанта с дрехите му, тържествено оставена  пред нозете й, жена му го гледаше присмехулно и победоносно…

Беше събудила дори и 6-годишната им внучка…

Все още сънено, детето учудено го попита: „Дядо, защо плачеш?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *