неделя , 23 септември 2018
Начало » Актуално » Асен Аврамов: Театралната музика не може да бъде „приложна музика“ (интервю)
Асен Аврамов
Асен Аврамов

Асен Аврамов: Театралната музика не може да бъде „приложна музика“ (интервю)

Утре отбелязваме Световния ден на театъра, когато по традиция ще бъдат връчени наградите на Съюза на артистите в България „Икар“. Една от номинациите в категория „Авторска музика или оригинално музикално оформление“  е на Асен Аврамов за музиката към „Човекоядката“ от Иван Радоев, с режисьор Бина Харалампиева, постановка на Малък градски театър „Зад канала”.

Асен Аврамов е един от най-успешните композитори на театрална и филмова музика у нас. Има множество номинации и е носител на пет награди „Аскеер“ , един „Икар“, както и на престижните Grand Prix Europe, Prix Marulic и наградата на фондация „Димитър Вълчев.

Асен Аврамов е познат на пловдивската публика от две изключително успешни пиеси – „Възвишение“ с режисьор Иван Добчев, за чиято музика взе наградата на Друмевите театрални дни в Шумен през 2014 година. А през тази година стана особено популярен с работата си по „Антихрист“, където участва в създаването на сценичната версия заедно с младата Анастасия Събева. Пиесата е селектирана за участие на фестивала в Шумен.

Специално за читателите на old.europlovdiv.com, Асен Аврамов сподели своите мисли за случайността, която преди години провокира интереса му към театралната музика, за развитието и ролята й в съвременните пиеси, за музикалната си „обремененост“, и за последните си творчески търсения.

Всичко започва по времето, когато Аврамов е студент в Музикалната академия. Тогава пише музика, свири и един ден случайно пристига предложение да се включи в екипа на студентите на Крикор Азарян, които правят своята дипломна работа “Мъжът си е мъж” от Бертолт Брехт. Човекът, който го завежда при режисьора, е дъщерята на Коста Цонев – Теодора Цонева. В класа са едни от най-изявените актьори в днешно време, като съпругата на Сашо Морфов Рени Врангова, покойният Чочо Попйорданов, с когото в последствие двамата работят и в Малък градски театър „Зад канала“, дъщерята на Тодор Колев – Албена Колева… Коко Азарян търси млад музикант, който да се включи в този екип и да им помогне като даде своята музикална подкрепа за спектакъла.  И така, по чисто приятелско-студентска и дори купонджийска линия, Асен влиза в прекрасен младежки екип със силна енергия и творчески дух. Първоначалната идея на режисьора е била да се ползват готови популярни песни, които само да бъдат изпълнени.  Аврамов променя изцяло концепцията, написва 12 песни и музикални пиеси, а спектакълът се превръща в нещо подобно на мюзикъл.

През годините Асен Аврамов е създал музика за над 150 представления, 20 игрални и документални филма, балетни спектакли и десет радиотеатрални пиеси. Според него обаче, в България отношението към театралната музика е леко неглижирано: „Правило ми е впечатление, че музиката в театъра я наричат „приложна“ музика. Да се „приложи“ някаква музика към постановката! Такова отношение към музиката аз никога не придобих. Защото театралната музика не може просто да бъда „приложена“. Разбира се, музиката в театъра не заема толкова голямо пространство.  Защото в драматичния театър има по-малко пеене и много повече говорене. Но така или иначе, театърът е комбинация между всички видове изкуства. Между изображението, което декора дава, текста и музиката, и аз ги възприемам като едно цяло изкуство. И поради тази причина не намирам текста за „приложен“ по отношение на постановката, не намирам мизансцена или пластическите движения за „приложни“ по отношение на решенията или на драматургията и не намирам музиката за „приложна“ по отношение на останалото. И не количествения обем и силата, с която звучи една музика в театралната постановка я прави активен участник, а по-скоро драматургията“.

Аврамов разясни, че през 80-те години, когато са творили класиците в театралната музика като Георги Тутев, Димитър Вълчев, Кирил Дончев, Георги Генков, Кирил Цибулка, Васил Казанджиев, музиката в представлението се е възприемала само като театрални песни, а инструменталите са се е използвали основно като въведение, за настроение при заключителните аплодисменти и за музикалните преходи между различните сцени.

Проблемът като цяло произтича от омаловажаването на функцията на музиката. Под омаловажаване имам предвид стремежа на повечето режисьори, музикалният стил да бъде сведен до вкуса на зрителя. За да може той да го припознае. Като  естрадна песен ли, полу рокендрол ли или италианска канцонета… И така да го направим, че да може публиката бързо и лесно да се ориентира в ситуацията. За това аз смятам, че има едно голяма неглижиране на музиката в театралната култура, като цяло. Използването на лесно познаваемите неща, не особено амбициозните развития на музикалните теми и оркестрации, имитацията на някакъв жанр или стил, олекотяването му до безкрай, за да може лесно актьора да се справи с него, всъщност започва да убива музиката. Превръща я в нещо като малко плакатче, вместо в драматургична творба и това мен винаги ме е мъчило“.

Композиторът споделя, че в работата си се старае да търси допирните точки между театралната и оперната постановка: „Винаги гледам на театъра и употребата на музиката в театъра, като на един неофициално заявен оперен конструкт. Защото имаме сцена, имаме актьори, които изграждат  образи с гласовете си, имаме драматургия, написана от автора на текста и имаме музика, която звучи. Това е същото, както е в операта. Просто разликата е, че в операта актьорите изпяват височините в пълен синхрон с музиката, а аз се стремя да запазя стилистиката на драматическото говорене и да създам такава музика, която да ритмизира вътрешния текст, да сложи интонации и като цяло да се получи една речитативна опера“.

Според него има два типа режисьори, едните са склонни към „вторичност в поведението си“, а другите са отворени към „първичното творчество“, т.е. първите използват готови, повече или по-малко популярни звукови и музикални фрази, а другите залягат на авторската музика, композирана специално за конкретната пиеса: „Но нито едното, нито другото имат отрицателен нюанс в изказването ми. Защото големи български, а и световно известни западни режисьори са „вторични“, както има и други, които са „първични“, но нито едното нито другото прави театъра по-малко силен като въздействие върху зрителите“.

Съприкосновението на Асен Аврамов с музиката датира от най-ранна детска възраст, защото е израсал в музикантската фамилия. Баща му Лальо Аврамов дълги години е водещ цигулар в камерния ансамбъл „Софийски солисти” и Софийската филхармония. Майка му Десимира Аврамова е преподавателка по музика в различни училища. Баба му Жоржета Волц е търсен музикален педагог и корепетитор.

Асен Аврамов разказва за любовта към музиката, която при него идва съвсем естествено, благодарение на творческата среда, в която израства: „Аз съм рожба на модерната класическа музика, от една страна, а от друга, на вокално-инструменталните и театралните жанрове. От малък съм отрасал в семейство на хора, за които сценичното действие е много важно. Баба ми е повлияла много силно и е формирала във висока степен моето отношение към театралната сцена. Тя беше вокален педагог, корепетитор, работеше с много известни български певци. Почина на 90 годишна възраст и може да се каже, че до 88-89 си година тя даваше в къщи уроци, поне по десетина часа на ден. Което си е много сериозно „промиване“ на моя мозък, защото почти ежедневно съм слушал различни опери, арии и това неминуеми ми е повлияло. Това прави естествен и ракурса, през който гледам на театъра“.

Композиторът споделя, че освен силно драматични, трагически или модерни спектакли, винаги е имал желанието да прави спектакли, в които музиката да създава приказност и красота. До известна степен, подобен опит той прави в „Антихрист“, макар че там, както сам казва, „създава по–скоро едно епично разгърнато платно на въображението и средновековна музикална мистерия“.

Музика от „Антихрист“ можете да чуете в прикачения файл:

Специално за читателите на old.europlovdiv.com, Асен Аврамов сподели следващия проект, който в момента обмисля заедно Анастасия Събева: „Мислим да направим една постановка върху Андерсен. Самият Андерсен ще бъде герой заедно с части от приказките, които той е написал. В приказките на Андерсен има много красота. Такава красота, която би била любопитна за българските деца. Защото в нашите народни приказки има една друга красота, но я няма тази екзотичност, като в приказките на Андерсен или на Братя Грим, или  Вилхелм Хауф.“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *