Начало » Актуално » Какво искам аз/ние?

Какво искам аз/ние?


От първо лице!

Извън емоциите! Ще се опитам!
Но се почувствах наистина омерзена, когато прочетох един дълъг коментар, признавам доста грамотен, но също толкова ехиден, обиден…, безобразно обиден, сякаш в България живеят бавноразвиващи се индивиди…
„Скъпи сънародници,
Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл да каже, че не само тока е проблем, а и парното….
…Да ви питам, къде мога да се запиша в народа? Аз се записах във Фейсбук, обаче не знам дали е достатъчно. Та ако може да ми каже суверенът къде да подам молба за членство, както и има ли някакви по-особени изисквания. Произходът ми е надежден – родена съм в град (ама от селски тип), а всичките ми баби и дядовци са от село…“
Въпреки че рискувам да легитимирам този или тази автор/ка мога едно да призная – написано е грамотно! От някого, когото познава добре системата и институциите! Но само толкова! Очевидно тя/той не живее тук и сега.
Ако живееше – нямаше да се подиграва с мнението на личния лекар, че талони няма! Че няма пари за лечение на редки или тежки заболявания, че българите и медиите едва ли не са станали благотворителни касички в опита да спасят различни дечица!
Лъжа ли е, че и тока, и парното са проблем! И за жалост не само те!
Да, навярно българите са объркани и как да не бъдат като маса хора години наред са принудени да оцеляват, да мислят само и единствено как да разпределят едни много малко пари за всичките нужди и разходи!
Да, навярно българите първосигнално са реагирали, че искат властта! А какво друго да искат, когато не вярват в институциите, не вярват в партиите, в политиците, в системата, в начина, по който тя работи или по-скоро не работи!
Да, навярно има твърде много виждания и искания! Какво лошо има в това, от една страна и от друга – само още веднъж потвърждава тезата, че няма сфера, която да е що-годе подредена и без драми и сътресения! Няма нито един сектор, едно звено, което да работи нормално!
Какво изкристализира от тези протести – хора, които излязоха на улицата срещу имотната мафия, майки, които смятат, че е нечовешко да гледаш детето си с 130-140 евро на месец, студенти, които не одобряват високите такси, лекари, които искат да не им се пречи да лекуват пациентите, полицаи, които между другото имат огромен бюджет, но ходят със скъсани униформи и нямат бензин в служебните автомобили… или пък хора с кредити, които банките буквално изпиват вече години наред… да изброявам ли още – учените, учителите, работниците от ВМЗ! Всички тези слоеве през годините протестираха! Но всеки сам за себе си! Защото полицаят няма кредит и на него не му пука за онзи, който плаща убийствени лихви! През всичкото това време липсваше идеята за съпричастност, за солидарност (въпреки че тази думичка звучи по социалистически), за това и всеки протест някак изглеждаше маргинален! Но когато се бръкна в общия джоб, когато всеки получи наистина непосилна сметка, особено на фона на мизерните доходи, тогава вече нещата станаха различни! И всички излязоха. И типично по балкански се започна – провокатори, инсинуатори…, конспирации и какво ли не!
Мога кратичко да кажа – целта е постигната! Хората, не без помощта на медиите, наистина се объркаха или поне така се опитаха да ни внушат! И се размиха и посланията, за това аз ще се опитам да ги припомния!
Аз не искам благосклонност!
Не искам никой да ми намалява сметката!
Аз искам да имам достойното заплащане, което заслужавам за положената от мен работа, така че да мога да си плащам сметките!
Аз не искам национализация на ЕРП-та – искам те да работят стриктно по закон!
Искам това ЕРП да спазва посочения отчетен период и ако не го прави не да му се дава шанс, а да си получи санкцията!
Искам да знам истина ли са направените инвестиции и оправдани ли са те!
Аз не искам смяна на политическата система, защото това определение точно за часове се изчерпа от съдържание!
Аз искам когато партията Х или независимият депутат Y отиде да ме представлява мен, да прави само едно – да спазва стриктно програмата, заради която съм го пратила там!
Много е простичко! Гражданският контрол не е някакво имагинерно понятие! Той е възможен по най-лесният начин!
Следва се програмата и заложеното в нея! Ако някой е обещал откриване на работни места, а тях ги няма, ако е обещано достъпно здравеопазване и безплатно образование, а всичко това не се е случило! Аут! Вън! Какво сложно има в това? Нали и сега имаме отчетност на определени комисии и институции! Какво пречи и народните избраници да го правят!
Искам намаляване на кухите институции! Какво имам предвид? Имаме Омбудсман! Чудесно! И Европа си го има! Не знам той как работи, но знам вече българският какво прави! Приема жалби – и казва това, което ние знаем – „Да, има монопол!” „Да, потребителите са ощетени!” „Да, нарушени са ни правата! „Да, администрацията е тромава!”… да продължавам ли! Т.е. – ние, от нашите данъци плащаме отново на една „агитка” с не малък бюджет, да ни разглежда жалбите, за да ни каже после това, което ние си знаем отдавна! Извинявайте, но това е пълен нон-сенс в този му вид! Почти по същия начин може да се окачестви и работата на Комисията за защита на потребителите. Жалваш се, след което евентуално могат да ти кажат, че си прав, ама… какво от това…! Така работи и КЗК! И казвам всичко това най-отговорно, защото вече на собствен гръб съм го изпитала!
Какво още искам! Много простички неща, за които няма нужда от нова политическа система, ВНС или още подобни идеи, които се изчерпаха бързо от съдържание и които… искат още хляб!
Като майка ще започна с най-важното, което намирам за безкрайно обидно!
Искам държавата да уважава и моето дете, което сега е лишено от т.нар. „детски”!
Искам детето ми да влезе по нормалния ред в детска градина, а не по някакви списъци, критерии или връзки и финансови схеми, но ако все пак не стане, то тогава да не оценяват отглеждането му на 240 лв.!
Искам някакъв си фонд да не връща пари, когато има толкова нуждаещи се деца…
Искам лекарят да не гледа на мен като на клинична пътека – разбирайте някакви 100, 500 или 700 лв., а като на нуждаещ се човек, който ще получи нужното лечение!
Искам да не слушам повече, че здравната система се източвала, а да направят, така че да не се случва!
Искам да няма две ведомости – да получавам пари под масата, защото някой не иска да плаща данъци!

Искам когато се обяви конкурс за работа – бил той в частна или държавна фирма, да няма предварително избрано лице!
Искам да мога и аз да осъдя банката по-бързата процедура, така както и тя мен!
Искам както аз си плащам глобата в КАТ, НАП или някъде си…, да го прави и онзи с Мазератито за 500 хиляди лева!
Искам на светофара за ляв завой всички да бъдат в определената лента, а не тарикатски в трамвайното трасе или на тротоара!
Искам и поне мъничко независимост в медиите!
Искам да се намали драстично финансирането на партиите! Само така НС ще престане да изглежда привлекателно място за всякакви индивиди!
Искам да знам, че онзи, който не спазва закона, бил той и депутат, няма да бъде недосегаем от закона, който сам е написал!
Искам партиите да спрат да наддават като в бинго зала или оказион какви заплати ще имаме през техния мандат! И колко розово ще заживеем!
Искам и да има ограничение в кандидатирането за депутати! (Защо президентът не може да има повече от два мандата, а един депутат да получава заплата от НС 18 години?)
Искам като наближат изборите да няма кебапчета, не защото съм вегетарианка или ги намирам за вредни, а защото 3 млн. българи се преброихме онлайн!
Искам и онова, което нарочно не беше направено – образовтелен ценз за гласуване!
А, да – не на шега – искам преминаване през психодиспансер на всички депутати!
Искам… Искам просто да живея нормално!
Но може би ще бъде по-лесно да обобщя какво НЕ ИСКАМ!
– не искам да плащам заплата на хора, които не ходят на работа били те и двама или трима депутати
– не искам да слушам нито секунда повече кой е по-голям престъпник от другия, а да видя дали това е истина
– искам не нови правила, а до дупка спазване на сегашните
– не искам да ме мислят за идиот!
Сигурна съм, че и вие НЕ искате!

Автор: Димитрина ПАНДУРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *