понеделник , 14 октомври 2019
Начало » Женски Работи » А знам ли как да ГО намеря?

А знам ли как да ГО намеря?

Той имаше къдрава черна коса, почти като на холивудски актьор от лекарски сериал. Знаеше го и винаги поддържаше блясъка й… Блясък, който съм свикнала да гледам само от рекламите по телевизията.Обичах да прекарвам пръсти през тази коса, допирът беше все едно докосвам гладък мек метал… Студен и лъскав…

Той беше от онзи тип мъже, които колкото й да се опитваш да събудиш нежното у него, той ще си остане твърд. Само допирът на ръцете ми по врата му издаваше колко е чувствен…

Имаше много неща, които не харесвах в него…

Как убиваше прекрасния аромат, който витае около него с дима от тежките му цигари, как всеки път когато му кажех нещо мило, се обръщаше към мен и ми казваше иронично: „Не е вярно“… Всичко ми харесваше… Харесваше ми дори и начинът по който ми каза „не искам да бъда с теб повече“, защото знам че го каза с характер…

Всяка жена е хлътвала по неподходящ за нея мъж и се е надявала, че ще го накара да се влюби…Но за съжаление тази история не свършва така както ми се иска… В един идеален вариант той открива, че дълбоко в себе си е влюбен в жената, променя се, става грижовен семеен тип и заживяват щастливи докато смъртта ги раздели. За съжаление не става така, колкото и да вярваме, че ние сме изключение от правилото. Има мъже, с които просто не си пасваме.

Жените имаме нещо много по-силно от всички на света оръжия и това е инстинктът. Той ни подсказва дали мъжът насреща може да бъде сексуален партньор, само приятел, с когото да се забавляваме или да заеме онова така почетно място в живота ни – баща на децата ни. Проблемът е, че в повечето случаи искаме да притъпим този инстинкт, хвърляме се дълбоко в тинестото езеро и след като направим няколко неуспешни опита да плуваме обикновено излизаме мокри, кални и разочаровани.

Вярвам, че не всеки мъж в живота ни е голямата ни любов, както ние може би не сме такава за него. За това и както бързо един мъж влиза, така и бързо може и да излезе от мислите ни. Не мисля, че е проблем дори да гo изкараме от там срещу няколко пакета носни кърпи, защото всеизвестно е, че жените сме доста емоционални.

Винаги съм се питала има ли смисъл да проливаш сълзи и да страдащ за някого, който така или иначе си знаела, че не е човекът. Но на нас така ни олеква.Тънкостта обаче за мен е да извлечеш максималните позитиви, да се забавляваш, да си създаваш незабравими емоции докато си с този човек и да обогатяваш самия себе си. Нещо като да се впиеш като кърлеж, да похапнеш и да се отскубнеш. Малко е грубо, но не се сетих за по-подходящо сравнение. Похапването може да бъде заменено с разходка до място, където не си ходила, страстен секс или просто нещо ново, което не си изпитала. А и винаги е по-интерсно да бъдеш жена с минало, което да държи любопитството на мъжете изострено.

Подвластни на сърцето си, жените имаме навика да идеализираме мъжа към когото са насочени чувствата ни. Превръщаме съвсем нормалния мъж в супер герой, защото в съзнанието ни не може да изпитваме нещо към обикновен човек с недостатъци.От тук и започват нашите постепенни разочарования, подплатени с напразни надежди. Изкуството да владееш емоциите си не е вродено, то се придобива срещу малко размисли и няколко книги.

Защото когато правилният мъж се появи, това се усеща не само със сърцето и тялто ти, а и с душата ти. Започваш да усещаш, че неговата радост радва и теб… Че неговото удоволствие е два пъти по-голямо за теб… Може би това е повратната точка в отношенията между мъжа и жената. Това усещане да правиш човека до себе си щастлив е катализаторът, който ни подсказва, че чувствата ни са истински.

Но докато го търсим или чакаме той да ни намери, не мисля, че има нещо лошо в това да се позабавляваме с тези, които ни помагат да се дооформим като характери.

Автор: Азад СРЕНЦ-ГАРАБЕДЯН

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *